- Колко пари изкарват момичетата тук на месец? - попита Стеф.
Хелена вдигна рамене.
- В този клуб ли? Зависи от бонусите.
- Смяташ ли, че някое момиче може да спечели седем хиляди долара?
Хелена се засмя.
- Разбира се. Ако разполага с магическа пръчка и напълни клуба с клиенти. Щом искаш толкова много пари, премести се в „Каламити Джейнс“.
- Наистина ли?
- Да. Една моя приятелка работи там. Получава купища пари, но постоянно е в клуба. А и техният мениджър е ужасно взискателен. Тук ми харесва повече. По-лесно е.
- А те... Трябва ли да изглеждаш по определен начин, за да те вземат на работа? - попита Стеф, опитвайки се да забрави коментарите на Анабел за рускините, които спят с клиентите, и наркотиците в напитките. Ако можеше да изкара пет хиляди лири на месец, всичките й проблеми щяха да изчезнат.
- Момичетата там са красиви - отвърна Хелена. - Но и ние не им отстъпваме. Не, външността не е от значение. Добре де, понякога е важна, но дори и клубът да наеме много привлекателни компаньонки, те невинаги се задържат за дълго. Клиентите играят решаваща роля. Ако доведеш клиент, ще те вземат. Толкова е просто.
- Само един ли? Казаха ми, че се нуждая от специална работна виза.
- Така е, в случай че нямаш клиенти. От „Джейнс“ винаги са търсели момичета, които знаят какво да предложат. Визата е като големия бюст. Трябва да притежаваш нещо специално.
- Ти имаш клиенти - заяви Стеф. - Защо не започнеш работа в „Джейнс“? Така ще печелиш поне два пъти повече.
- И ще страдам от два пъти по-силно главоболие и махмурлук.
- Но ще можеш да напуснеш по-скоро.
- Защо ми е да бързам?
- Стеф чан. - Хиро се втурна към нея, сключил ръце като за молитва. - Един клиент поиска да те види.
- Сериозно ли?
Стеф скочи от канапето.
- Да. Ямамото сан.
Преди да се отдалечи от масата, едно от момичетата протегна крак, за да я спъне. Беше Частити. Стеф внимателно прескочи крака й, като леко я ритна по лачената обувка. В този момент изчисляваше наум колко пари ще изкара, ако работи в „Каламити Джейнс“ в продължение на шест месеца. Достатъчно, за да плати дълга на Мама и да покрие таксата за актьорския курс.
Само един клиент. Не се нуждаеше от повече. Вече бе положила огромни усилия с господин Ямамото, за да се опита да изкопчи телефонния номер на Анабел. Може би с малко повече труд и с помощта на госпожа Кимоно щеше да го спечели за свой клиент.
Госпожа Кимоно тъкмо заключваше магазина, когато Стеф изкачи хълма. Бе останала без дъх. Устните й бяха бледи от студа. Беше тичала по целия път от апартамента си с надеждата, че ще пристигне навреме. А махмурлукът определено не правеше нещата по-лесни.
- Госпожо... Радвам се, че сте тук. Не знаех дали работите в неделя или... Не бях сигурна.
- Изглеждаш посиняла - отбеляза госпожа Кимоно. -Замръзнала.
Силният вятър завихряше кафявите листа на улицата в малки прашни кълба, но старата дама, облечена както винаги в няколко ката коприна, като че ли не забелязваше лошото време.
- Не бях сигурна дали ще се появиш отново. Какво се е объркало този път?
Стеф дръпна ръкавите на блузата си и стисна зъби, за да спре тракането им.
- Нищо не се е объркало.
- Наистина ли? - Госпожа Кимоно вдигна дългите си изписани вежди и пъхна ключовете в малката торбичка, завързана за китката й. Носеше и друга, по-голяма кожена чанта, която висеше на рамото й и изглеждаше доста тежка. - Тогава защо дойде при мен?
- Да бъдеш компаньонка не е никак лесно. Не разбирам професията и... Честно казано, справих се много по-добре, след като наблюдавах чайната церемония. Господин Ямамото...
- Ямамото сан.
- Той пожела да ме види снощи. Представяте ли си? Значи все пак имам напредък. Сега трябва да го накарам да ме заведе на вечеря. Ще ми помогнете ли отново?
- Смятах, че искаш да получиш от него телефонния номер на приятелката си.
-Да, но...
- Вече си забравила за нея.
- Не съвсем. Но научих, че е добре. Видели са я миналата седмица, а и Джулия не е разтревожена. В момента дължа доста пари. Налага се да ги заработя спешно. Как мога да накарам Ямамото сан да ме заведе на вечеря преди работа?
- Прекалено много бързаш - каза госпожа Кимоно и тръгна със ситни крачки по улицата. Копринената рокля правеше движенията й точни и отмерени. - Необходимо ти е търпение. Мислиш като западняците. Дъщеря ми е същата. Той е японец, а търпението е изключително важно в нашата култура. Подобни неща отнемат време.