- Но аз нямам време - заяви Стеф и я последва по покритата с каменни плочи улица. - Затънала съм в дългове и ако не ги върна, ще стане по-лошо. Освен това се нуждая от жилище, дрехи и други такива работи.
- Да. - Госпожа Кимоно кимна и огледа фланелката на Стеф с логото на Университета в Ексетър. Голите ръце на момичето бяха почервенели от студ. - Забелязвам. Но вероятно все пак имаш някакви доходи. Не съм те виждала от седмици. Досега трябва да си платила наема си. Хазяите в „Ропонги“ не чакат толкова дълго.
- Намерих друг начин да печеля пари - призна Стеф. - С едно момиче ходим по баровете след работа и получаваме процент от продажбите, когато някой клиент си поръча шампанско. Оказа се доста доходоносно. До момента успях да покрия наема и да си купя няколко рокли. Не е никак лесно, а и трябва да пия огромни количества алкохол. Но ако се сдобия с един-единствен клиент, ще успея да си върна бързо дълговете. После ще мога да спестя пари за актьорския курс и животът ми ще се нормализира.
- Разбирам - заяви госпожа Кимоно и продължи напред. Стеф бе принудена да забави ход, за да не я изпревари. - Тогава какво искаш от мен?
- Искам да ми разкажете повече за местните мъже. Ако Ямамото сан се съгласи да ме заведе на среща, той ще стане „мой“ клиент. И аз ще получа добър бонус.
- Ясно. Значи ще бъде нещо като твой данна.
- Какво означаваше данна?
- Никога не ме слушаш, нали? Същата си като дъщеря ми. Данна е покровителят на гейшата. Ти се нуждаеш от покровител. Човек, който да те спонсорира и да се грижи за теб.
- Да - съгласи се Стеф. - Мислех си... Ако спечеля нов клиент, ще мога да отида в другия клуб и да го взема със себе си.
- Тоест да го откраднеш? - поправи я госпожа Кимоно.
- Да, нещо такова...
- Не е много честно - отбеляза госпожа Кимоно. - А Мама сан? Той е и неин клиент, нали? Тя няма да се зарадва особено. Дала ти е работа, а ти смяташ да откраднеш клиентите й.
- Знам, знам. -- Двете стигнаха до един ъгъл и Стеф зърна кръглия знак на метрото в далечината. - Права сте. Не е красиво от моя страна. Вероятно просто ще се опитам да го спечеля като клиент, за да запазя мястото си. Но ще ми се наложи да изплащам дълговете си с месеци, преди да започна да спестявам. А дори не знам как ще се справя с наема. Работата с бутилките невинаги носи пари и е ужасно уморителна.
- Кой е другият клуб, за който си мислиш?
- „Каламити Джейнс“.
Госпожа Кимоно стисна устни.
- „Каламити Джейнс“? Мануке! Нямаш ли... инстинкти?
- Добре ли сте?
Стеф за пръв път чуваше госпожа Кимоно да търси думите си или да преминава на японски.
- Ти си много, много глупаво момиче.
- Защо? Кое му е лошото на „Каламити Джейнс“?
- Щом не можеш да усетиш, че има нещо гнило в това място... - Госпожа Кимоно поклати глава. - Парите са без значение, когато продадеш душата си.
- Не ми е само заради парите - каза Стеф. - Подозирам, че Анабел още работи там. В един момент са я назначили.
- Ако искаш да откраднеш някой клиент и да се преместиш в този клуб, за да намериш старата си приятелка, ти се възхищавам - заяви госпожа Кимоно. - Но все пак си играеш с огъня. Вече загубих една дъщеря.
- Не разбирам защо е толкова лошо...
- Няма да го обсъждам повече. Достатъчно си голяма. Трябва да поемеш по собствения си път.
Те подминаха някакво кафене и традиционен японски ресторант. Пред входа се виждаше декоративен грил, от който се носеше изкуствена пара.
- Знам, че задавам твърде много въпроси - продължи Стеф. - Но... ще ми разкажете ли за дъщеря си? Вече сме приятелки, нали?
Горната устна на госпожа Кимоно леко затрепери.
- Радвам се да ти бъда приятелка. Ще спомена само, че тя направи няколко погрешни избора, които опозориха името ми. Моят данна пожела да прекратя отношенията си с нея. Реших да го послушам. Чак по-късно осъзнах колко съм сбъркала. Любовта на една майка не бива да следва каквито и да е правила.
- Съжалявам - каза Стеф. - Надявам се, че някой ден отново ще бъдете приятелки.
- А ти не забравяй своята приятелка, докато се опитваш да изкараш някоя йена.
Бяха стигнали до спирката на метрото и госпожа Кимоно тръгна надолу по стълбите. Изглеждаше странно сред тази модерна обстановка - като призрак на фона на бляскавите сгради от бетон и стъкло, които се издигаха в сивото небе.
- Не, точно това ще направя - заяви Стеф. - Трябва да забравя всичко останало освен себе си. Досега постоянно търсех Анабел и разпитвах навсякъде за нея, а ето че затънах в огромни заеми. В момента имам повече проблеми, отколкото при пристигането си. Смятам да се концентрирам изцяло върху следващата йена.