- Останах там доста години. Вземах наркотици, пиех много алкохол, хранех се лошо и общувах с неприятни хора. В началото не го съзнавах, но когато отидеш в публичен дом, наистина прекрачваш границата. Снекът беше по-приемлив. Добрите момичета не работят в бардаци. Или поне не го признават. Срещала съм такива, които искаха да спестят пари за сватбата си или за болните си родители. Но професията оставя белези. Никой не би се оженил за проститутка. Ето защо момичетата, които пестяха за сватбата си, го криеха от годениците си.
Харчех безумно, докато работех там. Така се чувствах по-добре, сякаш бях част от истинското, нормално общество. Щом припечелех пари, ги прахосвах за дрехи, пиене, приятели, гаджета... В един момент банкнотите бяха в ръката ми, в следващия изчезваха.
- Какво ви накара да се откажете? - попита Джордж.
- Не знам, може би странният клиент изигра ключова роля. Онзи, който ме следваше навсякъде. Чух разни истории за него, но полицията не правеше нищо. Където и да отидех, той скоро се появяваше. Осъзнах, че винаги ще бъда уязвима, ако продължа да работя в публичен дом.
Япония е изключително безопасно място, но това се дължи на факта, че редица групи в обществото не докладват за престъпленията. Якудза и хората от секс индустрията премълчават проблемите си.
Естествено, белезите на професията също имаха значение. Беше ми омръзнало да се държат високомерно с мен. В началото печелех толкова много пари, че не обръщах внимание на критичните погледи. Но след време започнах да страдам от тях. Приятелите ми знаеха за моята работа, но когато срещах непознати, ги лъжех с какво се занимавам. Не можех да имам интимен партньор за дълго, тъй като истината скоро излизаше наяве.
Ето защо трябваше да спестя пари и да избягам. Доста момичета в бранша казват, че пестят. Всяко от тях преследва някакви мечти и се стреми да забогатее. Целта им обаче скоро се измества, мечтите им залиняват и те попадат в капан, продължавайки да говорят как някой ден ще променят живота си. Но щом аз реша да направя нещо, никой не може да ме спре. Много съм силна, нали разбираш?
Джордж кимна.
- Постепенно скъсах с лошите навици и лошите приятели. Работех усърдно и спестявах. Останалите момичета се държаха дистанцирано, защото завиждаха на решителността ми, но аз не им обръщах внимание. Интересуваше ме само как да се махна от бардака. Не е лесно да излезеш от там. След като станеш известна с работата си, другите места не те искат.
Токио е голям град, но водният занаят е малък. Хората ме познаваха. Не бях от момичетата, които могат да започнат в по-уважавани заведения като някой клуб с компаньонки например. Но този факт не ме притесняваше, защото нямах намерение да работя за чужди хора. Смятах да забогатея и да отворя свое собствено място. Мой клуб с компаньонки.
В онези дни имаше много пари в този бранш. Клубовете със западни момичета се радваха на особена популярност през осемдесетте. Собствениците им печелеха ужасно добре. Като по-малка бях наблюдавала как баща ми прави бизнес в Токио. Бях достатъчно умна, за да разбера, че искам други хора да работят за мен.
Мама сложи ръка върху лицето си и затвори очи. Челюстта й потрепна, но после отново се отпусна. Тя отвори очи.
- Отначало не ми беше лесно да пестя. Бях се замесила с грешните хора. Повечето момичета пиеха алкохол, дишаха лепило или вземаха наркотици. Никое не помагаше на останалите. Осъзнах, че се нуждая от нова сцена. Затова намерих място, на което беше разрешена само мастурбацията. И се работеше значително по-малко.
- Друг тип публичен дом ли? - попита Джордж.
- Не, напълно различно място. Не знам дали в английския съществува подобна дума, но на такова място мъжете мастурбират, без да виждат момичетата. Там нямаше толкова напрежение и колежките ми се държаха по-приятелски. Много от тях бяха студентки.
- Не съм сигурен, че разбирам - заяви Джордж. - Как сте... обслужвали клиентите, без да ви виждат?
- О, това не беше проблем - отвърна Мама. - Те идваха и пъхаха пенисите си в специални дупки в стената.
- Ясно.
- От гледна точка на клиентите мястото приличаше на съблекалня със завеси като тези в магазините за дрехи. Мъжете влизаха в кабинката, спускаха завесата зад себе си и слагаха пениса си в дупката на стената. Ние седяхме от другата страна и ги обслужвахме с ръка - бам-бам, - а после ги бършехме с мокра кърпа и готово. Над дупките висяха снимки на известни жени, които помагаха на мъжете да се възбудят. Разбира се, повечето знаеха, че зад стената може да ги обслужва и мъж. Но все пак бяхме доста заети. След опита ми в бардаците бях изключително добра. Толкова добра, че клиентите чак се оплакваха от бързината, с която действах. - Мама се изкикоти. - Тайната ми се криеше в издаването на звуци. Бях усвоила и специална техника с ръцете. Можех да обслужвам от двайсет до трийсет мъже на ден, два пъти повече от другите момичета, така че доходите ми не отстъпваха на тези преди.