Стеф кимна отново.
- Вземи един екземпляр. - Рики й подаде договора. Беше написан на японски с английски превод отдолу. - Попълни го, върни се с клиента и ще започнеш работа. Но нека първо да го подпиша. Как е фамилията ти?
- Коен.
Стеф наблюдаваше как Рики нанася името й в празното поле на гърба на страницата. После и своето: „Рики Демарко“. После сложи датата върху договора и го връчи на Стеф.
Стеф прегледа набързо страниците и забеляза следното изречение, написано с плътни черни букви: Задържаме паспорта ви, за да гарантираме минимален професионален ангажимент от три месеца.
- Слушайте, Рики. Ямамото сан е зает в момента. Не може ли да започна още утре и да го доведа следващата седмица?
Рики се усмихна цинично.
- Не мисля, скъпа. Откъде знаеш, че ще се съгласи да смени клуба? Няма как да си сигурна, докато не се появиш тук с него.
Стеф потрепна.
- Ще дойде. Убедена съм.
- Не работя с обещания. Доведи клиента и ще те назнача.
Светлините на клуба се затъмниха зад стъклената врата.
- Затваряме - заяви Рики.
Пространството пред рецепцията се напълни с момичета и клиенти. Компаньонките носеха тесни дънки, палта и шалове - цивилното облекло за предстоящата им кратка смяна в „Холивуд“.
Стеф забеляза, че повечето мъже са западняци. Почти никой не беше с костюм. За разлика от изисканите японски бизнесмени, които посещаваха „Синатра“, клиентелата на "Джейнс" приличаше на разюздано животинско стадо. Мъжете не показваха никакво уважение към заведението и жените, с които се прегръщаха или държаха за ръце.
Стеф наблюдаваше тълпата от компаньонки. Надяваше се, че ще открие красивото дългокосо момиче, което познаваше от училище. Нямаше как да огледа добре всички лица, но никое от тях не й напомняше за Анабел.
Джулия беше една от последните, излезли през вратата. Водеше за ръка висок чернокож мъж с бейзболна тениска. Носеше прилепнали светлосини дънки, ботуши на високи токчета и блуза с дълбоко деколте - стандартния екип на момичетата от „Каламити Джейнс“ за след работа. Изглеждаше болна и уморена под плътния слой грим, нанесен върху лицето й. Когато видя Стеф, подскочи уплашено.
- Стеф! Рики, съжалявам. Казах й да не...
Рики вдигна ръка.
- Не се тревожи, Джулс. Явно се справя добре. Може би ще я взема.
Джулия беше ужасена. Тя бавно поклати глава.
- Но... в клуба няма място за повече момичета.
- Винаги има място за момичета с клиенти.
- Но тя е... Не забеляза ли белезите й, Рики? Не е подходяща за нас.
Стеф не можеше да повярва на ушите си.
- Какво ти става, Джулия?
- Стига. - Рики почука върху масата. - Никакви скандали. Джулия, Стеф е красиво момиче независимо от белезите. И щом ще доведе клиент... Не се нуждая от повече в момента.
Джулия стисна зъби.
- Ще се провали. Тя не знае как се изкарват пари. Търси наша обща приятелка и си е въобразила, че работи тук.
- По някое време е била назначена в клуба - каза Стеф и се изчерви. - Сигурно сте работили заедно.
- Виждаш ли? - сопна се Джулия. - Само това я интересува. Обзалагам се, че дори не разполага със собствен клиент.
Тя бързо излезе от клуба, като задърпа мъжа след себе си. Рики я наблюдаваше с любопитство.
- Както вече споменах - заяви Рики, без да поглежда Стеф, - върни се с клиента и ще поговорим. Но трябва да те предупредя, че не обсъждаме момичетата, които работят в клуба. Информацията е строго поверителна. - Тя докосна носа си, замисли се за миг и добави: - Много от тях стават известни манекенки или филмови звезди. Не искат хората да разбират за миналото им в „Джейнс“.
Рики кимна и се усмихна. Последните клиенти напуснаха заведението и светлините угаснаха.
- Както и да е. Ще прочетеш всичко в договора. Тук държим на личното пространство. Ако работиш за нас, си длъжна да се съобразяваш с това. Доведи клиента и аз ще преценя какво мога да направя за теб.
43.
Дъждът се изливаше като из ведро върху прозореца на „Фрешнес Бъргър“, докато Стеф разбъркваше салатата си с чифт пръчици за хранене. Подобно време, помисли си тя, е в състояние да изкриви устните ти дотолкова, че да те накара да изглеждаш напълно отчаяна. После се втренчи в дневника на Анабел, който се намираше на масата до „свежата“ салата, сандвича с тофу и зеления чай с мляко.
Стеф бе успяла да убеди себе си, че Анабел е добре. Всъщност не знаеше защо изобщо се бе притеснила за приятелката си. В светлината на собствените й дългове и проблеми й се струваше глупаво, че е загубила време в излишни тревоги, вместо да се опита да привлече клиенти.