- Танцьорка и компаньонка - отвърна отбранително другата. После лапна дъвка и челюстта й се раздвижи ожесточено. - Да не си нова?
- Тъкмо започнах.
Без да поглежда към Стеф, момичето извади една карта от стойката на стената и я перфорира в апарата.
- Затова не си чувала за мен. Но скоро ще разбереш, че съм една от най-добрите компаньонки тук.
Върху картата й бе написано името Ейнджъл. Изведнъж Стеф си спомни откъде я познава.
- Ти беше... Видях те в „Скуеър Майл“.
В тоалетната. Правеше орална любов на онзи мъж.
- Понякога ходя там. - Ейнджъл развя коса и огледа ноктите си.
- Трябва ли да перфорирам картата си? - попита Стеф и забеляза списък с получени бонуси, закачен на стената.
Джулия се нареждаше сред първите. Явно се справяше добре, тъй като заемаше четвърто място за изминалата седмица. Въпреки хвалбите си Ейнджъл беше последна. Стеф прочете всички имена, но не успя да намери Анабел.
Сигурно е напуснала. Изпита Странно огорчение от този факт, въпреки че бе твърдо решена да забрави за Анабел и да се концентрира върху работата. Може би се е преместила в друг клуб или се е прибрала вкъщи. До някои имена се виждаха букви и цифри.
- Какво значи „СК“? - поинтересува се Стеф и посочи инициалите до името на Джулия. - А „двайсет и четири“?
Цифрата изпъкваше до три имена: Наталия, Криша и Анастейша. Стеф се зачуди дали става дума за същата Наталия, с която делеше една стая. Вероятно. В списъка не фигурираше друга Наталия.
- Трябва да почистят - заяви Ейнджьл, като пренебрегна въпроса и сложи картата си в препълнената стойка. - Половината карти са стари. - Тя извади една, на която пишеше "Джералдин", смачка я и я хвърли на пода. - Някои момичета отдавна не работят тук.
След като Ейнджъл изчезна в клуба, Стеф се загледа в стойката на стената. Картите в нея бяха много повече от имената в списъка, а... Джералдин... Анабел бе споменала за такова момиче в дневника си.
Изведнъж на Стеф й хрумна нещо. Може би картата на Анабел все още се намираше в стойката. Ако беше така, тя щеше да разбере дали Анабел е дошла на работа тази вечер, или е напуснала „Джейнс“ преди време. Стеф се опита да потисне мисълта. Остави. Всичко е наред с нея. Не се разсейвай. Иначе ще се провалиш и в този клуб. В следващия миг обаче започна да обръща горния край на картите, за да прочете имената на гърба им. Ясмин, Чоли, Хъни... Джулия. Стеф усети как стомахът й се свива. Картата на Джулия леко се скъса при прегъването. Кери, Джесика... Стеф продължи нататък. Само още няколко...
В този миг вратата се отвори и тя отскочи уплашено назад.
- Какво правиш?
Беше Рики.
- Аз... просто си мислех, че трябва да перфорирам картата си - отвърна Стеф и се изчерви.
- Помолих Майкъл да ги подреди - заяви Рики, пристъпи напред и докосна ядосано скъсаната карта на Джулия. -Сред тях има и „умрели“ момичета.
Стеф потрепна.
- Такива, които отдавна не работят в клуба - уточни Рики. - Необходимо е да се разчисти. Тази вечер аз ще напиша часовете ти. Не се тревожи за картите. Прочете ли договора? Носиш ли го със себе си?
Стеф извади леко измачкания лист от чантата си.
- Още не съм го подписала - призна тя. - Реших да изчакам, докато дойда тук.
- Но го прочете, нали?
Стеф забеляза дребния ръст на Рики. Ако свалеше обувките си, едва ли беше по-висока от метър и петдесет.
- Да - каза Стеф. По-скоро го прегледах набързо.
- А паспортът в теб ли е?
- Паспортът ли?
Стеф си спомни за червения документ на дъното на чантата си. Носеше го навсякъде със себе си, защото се страхуваше, че Наталия ще го открадне от стаята им.
- Налага се да ми го дадеш. В противен случай нямаш право да работиш - обясни Рики.
Стеф извади неохотно паспорта.
- Може ли да го получа обратно? - попита тя. - В случай че ми потрябва?
Рики поклати глава.
- Не и през първите три месеца. Пазим паспортите в клуба, за да се застраховаме, че момичетата... Създаването на връзки с клиентите отнема време. Не е лесно да работиш тук. Искаме да бъдем сигурни, че компаньонките са положили всички усилия, преди да решат да напуснат. - Рики се усмихна. - Разбира се, ако не си добра, ще ти върнем паспорта до няколко дни.
Стеф стисна здраво документа, но Рики го взе от ръката й и го пъхна в джоба на сакото си.
- Ще се погрижим за него, не се тревожи. - Тя прокара пръсти по крака на Стеф. - Не носиш прозрачни чорапи. Задължителни са. Пише го в договора. Тази вечер ще направя компромис, но те предупреждавам за последен път. Има и още правила. Не може да оставаш в тоалетната повече от три минути. Длъжна си да пиеш по четири коктейла на час. Без протести. Трябва да консумираш всичко, което ти сервират на масата. Ясно ли е?