- Пусни ме!
От другата страна на улицата се разнесоха викове и Стеф размаха панически ръце.
- Пусни ме, пусни ме!
Последваха още викове и тя видя как към лицето й се приближава коляно.
Изведнъж коляното се отдръпна. Натискът върху ръцете й отслабна. Кална вода обля лицето й. Стеф долови бързи стъпки и зърна едър мускулест мъж, който тичаше по улицата, преследван от двама японци. След няколко секунди спасителите й се отказаха от гонитбата и се върнаха задъхани при нея. Тя се изправи.
- Добре ли сте?
Единият беше на не повече от осемнайсет, с щръкнала черна коса и детско лице. Изглеждаше по-уплашен от самата Стеф.
- Да, всичко е наред - каза тя.
После се извърна и повърна на улицата.
Когато се качи в апартамента, Стеф свари вода за чай и седна на канапето в дневната. Цялото й тяло се тресеше. Тя се опита да направи няколко упражнения, но болната й ръка беше по-скована от всякога и отказваше да се изправи.
Чувстваше се унизена и изплашена. В Токио се случваха лоши неща. Инцидентът тази вечер беше доказателство за това. Дали нападението имаше нещо общо с мъжа, който бе дошъл в клуба, пратеника на Мама?
Ръцете й затрепериха.
Трябва да намеря начин да върна парите. До два дни...
49.
Точно в осем вечерта прожекторите осветиха сцената от фалшив мрамор на „Каламити Джейнс“ и Ейнджьл се впусна в своето представление. Беше облечена с ефирни черни дрехи, които се плъзгаха по бялата й кожа. Когато чу първите акорди на песента, тя бавно започна да се съблича. На тъжното й уморено лице се появи измъчена усмивка.
Клубът беше препълнен и клиентите постепенно обърнаха столовете си към сцената. Компаньонките, които бяха виждали танца на Ейнджъл стотици пъти, използваха момента, за да изсипят тайно напитките си на пода.
Стеф не бе спала добре миналата нощ и се ужасяваше от мисълта, че трябва да пие. Но чашите с водка-тоник пристигаха на масата на всеки петнайсет минути, а заплатата на компаньонките бе тясно свързана с алкохолната консумация. Минималното им възнаграждение се поднасяше под формата на малки коктейли през цялата нощ.
Шефовете на клуба не се интересуваха от начините, по които момичетата се отърваваха от питиетата. Важното беше клиентите да ги смятат за пияни и да се забавляват в тяхната компания.
Стеф се втренчи в стената от съскащ алкохол. Тази вечер имаше лош късмет. Рики я бе настанила на добре осветена маса, разположена върху твърда настилка, което означаваше, че разливането на напитки е невъзможно.
Ейнджъл е развалина, каза си тя. След вчерашния инцидент в главата й се въртяха само тревожни мисли. Но в случая имаше право. Ейнджъл наистина изглеждаше ужасно. Кожата й беше загрубяла, изцъклените й очи издаваха дълготрайната употреба на кокаин, а устните й едва се разтегляха в усмивка. На китките й се виждаха белези. Ребрата й се брояха, когато тя свали поредната дреха и остана гола до кръста. Ейнджьл изпълняваше своя тъжен танц вечер след вечер, на интервали от два часа.
- Стефи.
Стеф усети нечий кокалест пръст върху рамото си. Обърна се и видя Рики.
- Майкъл е готов да те приеме.
Тя подскочи. Когато бе дошла в клуба преди час, бе попитала Рики дали може да получи предварително парите за този месец. Заплатата й със сигурност би покрила дълга към Мама, но шефовете едва ли щяха да откликнат на молбата й. Все пак възнаграждението в „Джейнс“ се определяше от спечелените бонуси, а не от броя на изработените часове. Стеф обаче не знаеше как по друг начин ще успее да върне заема си. Рики бе свила рамене с думите:
- Аз не съм подходящият човек. Трябва да говориш с Майкъл.
Майкъл беше финансовият мениджър на клуба, изключително неприятен австралиец. Освен че приличаше на застаряващ перверзник с черната си мазна коса и очилата със затъмнени стъкла, веднъж той бе влязъл без предупреждение в стаята за преобличане, за да наблюдава момичетата. Стеф дори го бе забелязала как опипва една от компаньонките, докато тя перфорираше картата си.
- Какви са шансовете ми? - попита сега Стеф и почувства как й прилошава, когато следващото питие пристигна на масата. Вече я чакаха три пълни чаши. Щом се върнеше от офиса с Майкъл, щеше да завари четири.
- Зависи какво ще му предложиш.
Стеф изтича покрай сцената. Голата Ейнджъл, която бе останала само по прашки, въртеше бедра, без изобщо да следва ритъма на музиката. Стеф я съжали. Ейнджъл бе погълнала повече алкохол от клиентите в заведението, но кой можеше да я вини за това? Просто беше една уморена безрадостна жена, която използваше последните години от младостта си, за да изкара малко пари. На нейно място Стеф също щеше да се напие.