— Няма — каза тя. — Не се слага мляко в яйцата.
— Виждаш ли? — Шейн отиде до плота и започна да чупи яйцата в една купа. — Казах ти.
— Предателка — въздъхна Ева и разбърка бекона с вилица. — Добре. И така, как беше с Линда снощи?
— Лора.
— Все едно. Не че трябва да помня имената на момичетата, с които се срещаш за по една нощ.
— Много я бива!
— Боже, ти си голямо разочарование, Шейн. Говори най-после!
Шейн погледна с усмивка към яйцата.
— Ей, не пред хлапето. Получи ли бележката?
— Хлапе? — Това бе обидно. Клеър остави чиниите на плота малко по-рязко. — Бележка?
Шейн й подаде сгънат лист хартия. Бележката бе кратка и мила, и подписана от Майкъл. В нея им казваше, че Клеър е непълнолетна, и двамата трябва да я наглеждат, докато е в къщата.
Странно. Клеър не беше сигурна дали да е ядосана, или поласкана. Като размисли, май бе ядосана.
— Не съм хлапе — каза разпалено на Шейн. — Аз съм само година по-малка от Ева!
— А момичетата са много по-зрели — мъдро кимна Ева. — Така че, ти си с около десетина години по-голяма от Шейн.
— Сериозно говоря — настоя Клеър. — Не съм хлапе!
— Както кажеш, хлапе, — мило каза Шейн. — Горе главата. Това просто означава, че не трябва да ме слушаш да ти се оплаквам, че не ми се е отворил парашута.
— Ще кажа на Майкъл — предупреди го Ева.
— За това колко малко секс съм правил? Давай.
— Няма бекон за теб.
— Тогава няма яйца и за двама ви.
Ева го погледна мрачно.
— Размяна?
Погледнаха се предизвикателно, размениха си тиганите и започнаха да си сипват.
Клеър тъкмо щеше да се присъедини, когато се чу звънецът на външната врата — весел звънлив звук. Не звучеше страшно, но Ева и Шейн замръзнаха и се спогледаха, а това вече си бе страшно. Шейн остави чинията си на мраморния плот, облиза мазнината от бекон по пръстите си и каза:
— Скрий я.
Ева кимна. Тя също остави чинията си на плота, хвана Клеър за ръка и набързо я поведе към килера — през една врата, полускрита в сянката на неуместно поставения хладилник. Килерът беше голям, тъмен и прашен, рафтовете бяха отрупани със стари консерви от сладки картофи и аспержи и стъклени буркани със стари сладка. Имаше лампа, но Ева не я включи. Тя се протегна зад една редица плодови консерви със съмнителен вид и натисна някакъв ключ. Последва стържещ звук, после изщракване и част от задната стена се отвори.
Ева я бутна настрани, протегна се, взе едно фенерче и го подаде на Клеър.
— Влизай вътре! — нареди тя. — Ще светна лампата тук, но ти не включвай фенерчето, ако чуеш гласове. Светлината може да се забележи през пролуките.
Клеър кимна, леко замаяна, и се наведе, за да пропълзи през малкия отвор в… голяма празна стая, с каменен под и без прозорци. Няколко паяжини по ъглите и много прах, иначе не беше зле.
Но когато Ева затвори вратата и я обгърна мрак, Клеър бързо светна фенерчето, отиде до най-близкия ъгъл и коленичи там, като дишаше тежко и учестено.
Само преди минута се смееха за бекона и яйцата и изведнъж… какво, по дяволите, се случи и защо в тази къща има тайна стая? Стая без други входове и изходи, доколкото можеше да прецени.
Дочу далечни гласове и бързо изгаси фенерчето. Лошо. Никога не се бе страхувала от тъмното, но през всичкото време не е чак толкова тъмно… имаше звезди, лунна светлина, улични лампи.
Тук цареше непрогледен мрак и тя замръзна при мисълта, че до нея може да се намира нещо, което се протяга да я хване, а тя не го вижда.
Клеър прехапа силно устна, стисна здраво фенерчето и се плъзна по стената, докато ръката й не докосна дървената врата, през която бе влязла. Покрай вратата се процеждаше малко светлина, слаб проблясък, но достатъчно, за да успокои тупкащото й сърце.
Гласове. На Шейн и нечий друг. Мъжки глас, по-плътен от този на Шейн.
— … дежурна проверка.
— Сър, тук не живее никой, освен тези в списъка. Само ние тримата.
Шейн звучеше покорно и почтително, което не бе типично за него. Не че го познаваше толкова добре, но той си бе отворко.
— Ти кой си? — запита гласа.
— Шейн Колинс, сър.
— Извикайте третия — каза гласът.