Някои от момичетата се изкикотиха. Повечето не реагираха и не изглеждаха доволни, че са там. Примирени са, реши Клеър. Радваха се, че те не лежат на пода.
Моника пристъпи от ъгъла.
— Е — каза тя и сложи ръце на кръста. — Вижте какво е донесла котката.
Тя отправи бляскава бяла усмивка на Клеър, сякаш другите не съществуваха.
— Ти избяга, мишчице. Точно когато бяхме започнали да се забавляваме.
Клеър се престори, че киха неколкократно и Моника се отдръпна с отвращение. Клеър откри, че да се преструваш, че кихаш, не бе толкова лесно. Бе болезнено. Но й осигуряваше време и прикритие да извади телефона от джоба си, да го скрие с тялото си и трескаво да натисне звезда и две.
Тя натисна „избери“ и пъхна телефона между два кашона, като се надяваше синята светлина на бутоните да не привлече вниманието на Моника. Надяваше се Шейн да не играе на конзолата и да не слуша музика, заради което да не чуе звъненето на телефона. Надяваше се…
Просто се надяваше.
— О, за бога. Вдигнете я! — заповяда Моника. Моникоподобните й приятелки се втурнаха напред, Джен я хвана за едната ръка, Джина за другата. Изправиха я на крака и я задържаха така.
Моника дръпна качулката от насиненото лице на Клеър и отново се усмихна, докато оглеждаше щетите.
— Проклета откачалке, изглеждаш ужасно. Боли ли?
— Какво съм ти направила? — смотолеви Клеър. Беше изплашена, но и ядосана. Бясна. Около нея стояха седем момичета и не правеха нищо, защото и те бяха изплашени, и от какво? От Моника? Какво, по дяволите, дава на Мониките право да управляват света?
— Отлично знаеш какво си направила. Опита се да ме направиш на глупачка — каза Моника.
— Само се опитах ли? — отвърна рязко Клеър, което бе тъпо, но не успя да се въздържи да не й се подиграе. Спечели си силен удар в лицето. Точно върху предишната синина, от което дъхът й спря и главата й започна да пулсира от гореща болка. Разтърсена от удара на Моника, всичко й се струваше странно. Клеър почувства, че й стискат ръцете, и осъзна, че Моникоподобните я държат. Опита се да застане здраво на краката си, отвори очи и се втренчи в Моника.
— Защо живееш в Хауърд? — попита тя.
Моника огледа кокалчетата на пръстите си за синини и вдигна поглед с искрена изненада.
— Какво?
— Семейството ти е богато, нали? Можеш да живееш в апартамент. Или в частно общежитие. Как така живееш в Хауърд Хол с откачалки като мен? — затаи дъх като видя блесналия студен пламък в очите на Моника. — Освен ако и ти не си откачалка. Откачалка, която се възбужда, като наранява по-слабите от нея. Откачалка, от която семейството се срамува и която са скрили тук, за да не им се налага да я гледат.
— Млъкни! — изсъска Дженифър тихичко в ухото й. — Не бъди глупачка! Тя ще те убие, не разбираш ли?
Клеър тръсна глава.
— Чух, че си заминала да учиш другаде — продължи Клеър. Стомахът й се бунтуваше, имаше чувството, че ще повърне и ще умре, но просто се бореше да спечели време. Шейн ще дойде. Ева ще дойде. Може би и Майкъл. Представяше си Майкъл, изправен на вратата, с ангелско лице и ледени очи, които пронизват Моника. Да, това би било разтърсващо. Тогава Моника нямаше да изглежда толкова велика. — Какво има? Не се справи ли? Не съм изненадана. Всеки, който смята, че Втората световна война е била в Китай, не може да впечатли…
Този път видя юмрука, насочен към нея, и се опита да го избегне, доколкото можа. Юмрукът на Моника се стовари в челото й, заболя я, но Моника сигурно я бе заболяло много повече, защото нададе остър писък и се отдръпна, като притисна дясната си ръка в лявата. Това облекчи ужасното главоболие на Клеър.
— Внимавай — пое си дъх Клеър и почти се изкикоти. Засъхналата рана на устната й се бе отворила и тя облиза кръвта от устните си. — Да не си счупиш нокът! Не си струва заради мен, нали?
— Правилно си схванала! — озъби се Моника. — Пуснете тая кучка. Какво чакате? Хайде! Мислите ли, че това мекотело може да ме нарани?
Моникоподобните се спогледаха, очевидно се чудеха дали тяхната пчела майка не се е побъркала, после пуснаха ръцете на Клеър и се отдръпнаха. Дженифър се блъсна във високата купчина кашони, разпиляха се стари хартии и във въздуха се разнесе прах, но когато Клеър погледна към нея, Дженифър се взираше в нещо между кашоните.