Шейн я наблюдава още няколко дълги секунди, после натисна една издатина на главата на гравирания лъв върху страничната облегалка на дивана.
Вратата щракна и се открехна.
— Това обяснение ми стига — каза той. — И така, десерт?
7
Тя не можа да заспи.
Може би се дължеше на спомена за ужасната готическа стаичка, която, подозираше тя, Ева наистина много обича. Но изведнъж хубавата и удобна стая й се стори пълна със сенки и скърцането на старите дървета от вятъра отвън й звучеше потайно. Може би къщата се храни с хора, помисли си Клеър, докато лежеше сама в мрака и наблюдаваше тънките сенки на клоните да танцуват по отсрещната стена. Вятърът караше клончетата да почукват по прозореца, сякаш някой се опитваше да влезе в стаята. Ева бе казала, че вампирите не могат да влязат. Ами ако могат? Ами ако вече бяха вътре? Ами ако Майкъл…?
Чу мека, звънлива музика и разбра, че Майкъл сигурно свири на долния етаж. Това май помогна — прогони сенките и превърна шумовете в нещо нормално и успокоително. Това просто бе една къща, а те — деца, които живеят в нея, и ако нещо не бе наред, то бе навън.
Сигурно е заспала, без да усети. Някакъв шум я стресна и събуди, и когато Клеър погледна часовника до леглото си, видя, че наближава пет и половина. Небето още не бе просветляло, но не бе и съвсем тъмно; звездите избледняваха — меки проблясъци в небето, което постепенно ставаше тъмносиньо.
Китарата на Майкъл още се чуваше, много тихо. Никога ли не спеше? Клеър се измъкна от леглото, метна едно одеяло на раменете си върху тениската, с която спеше, и се измъкна навън във все още тъмния коридор. Като мина край скритата врата, я погледна и потръпна, после продължи към банята. Престана да мисли за нея и си среса косата, после тихичко слезе по стъпалата и седна, увита в одеялото, като се заслуша как Майкъл свири.
Той бе навел глава, погълнат от музиката. Тя гледаше как пръстите му се движат леко и бързо по струните, тялото му бавно се люлееше в ритъм и я обзе приятно усещане за… сигурност. В присъствието на Майкъл не може да се случи нищо лошо. Тя просто бе сигурна.
До него зазвъня будилник. Той погледна изненадано и го натисна да спре, после стана и остави китарата. Тя го наблюдаваше озадачено… дали трябваше да ходи някъде? Или пък си нагласяше часовника да звъни, за да си легне? Леле, на това му се вика мания!…
Майкъл се изправи, погледна часовника, сякаш му е личен враг, после се обърна и отиде до прозореца.
Небето беше с цвят на тъмен тюркоаз, бяха останали само най-ярките звезди. Майкъл, с бира в ръка, изпи остатъка от бутилката и я остави на масата, после скръсти ръце и зачака.
Клеър щеше да го попита какво чака, когато първият слънчев лъч проникна в стаята като ослепителен оранжев нож, а Майкъл ахна и се преви, като се хвана за корема.
Клеър скочи на крака, стресната и уплашена от голямата болка, изписана на лицето му. Движението й привлече вниманието му, той извърна глава към нея с широко отворени сини очи.
— Не — простена той и се придвижи напред, влачейки се на ръце и крака и дишайки тежко. — Недей.
Тя не му обърна внимание, изтича по стълбите и отиде до него, но не знаеше как да постъпи, нямаше представа как да му помогне. Майкъл дишаше на пресекулки, трудно и очевидно изпитваше ужасна болка.
Тя сложи ръката си на гърба му, почувства как трескавата му кожа гори през тънкия плат и го чу да издава звук, какъвто не бе чувала никога в живота си.
„Като на умиращ“, помисли си тя изплашена и отвори уста да извика Шейн, Ева, който и да е.
Изведнъж ръката й премина през него. Писъкът, кой знае защо, заседна в гърлото й, докато Майкъл — прозрачният Майкъл — я гледаше с отчаяние и безнадеждност в очите.
— О, боже, не им казвай. — Гласът му сякаш идваше от много далеч като шепот, който снопът слънчеви лъчи отнасяше.
Отнасяше и него.
Клеър, все още зяпнала и напълно неспособна да говори, помаха бавно с ръка през въздуха, където бе стоял Майкъл Глас. Бавно, после по-бързо. Въздухът около нея бе студен, сякаш стоеше под полъха на климатик, после хладината бавно изчезна.
Като Майкъл.
— О, боже — прошепна тя и закри уста с двете си ръце.
Така заглуши писъка, който трябваше да нададе, за да не се пръсне.
Сигурно за малко е загубила съзнание, защото, когато се свести, седеше на дивана, до китарата на Майкъл, и се чувстваше странно. Странно в лошия смисъл, сякаш умът й се бе втечнил и се плискаше в главата й.