— Не на мен тия — спокойно каза Оливър. — Не се впечатлявам. Хайде изчезвай. Не ме карай да разговарям с Амели за теб.
Брандън се измъкна от стола си и тромаво се отправи през тълпата към изхода. Навън вече бе тъмно, забеляза Клеър. Той излезе и се загуби в мрака.
Оливър все още държеше рамото на Клеър и леко го стисна.
— Лош късмет — каза той. — Трябва да внимаваш, Клеър. Движи се с Ева. Грижете се една за друга. Ще ми е неприятно, ако ви се случи нещо.
Тя кимна и преглътна. Ева дойде забързана, коженото й палто се развяваше около глезените. Усмивката й застина като видя изражението на Клеър.
— Какво се е случило?
— Брандън дойде да зарибява — обясни Оливър. — Клеър просто попадна на него.
— Ооо — изрече Ева колебливо. — Добре ли си?
— Добре е. Забелязах го, преди да нанесе трайни щети. Отведи я вкъщи, Ева. И се оглеждай внимателно за него, той не се отказва лесно.
Ева кимна и помогна на Клеър да се изправи, взе раницата й и я изведе навън. Големият черен кадилак бе паркиран до бордюра. Ева отключи колата и внимателно огледа задните седалки и багажника, преди да разреши на Клеър да влезе.
Докато Клеър закопчаваше колана, забеляза две неща. Първо: Оливър стоеше на входа на „Комън Граундс“ и ги наблюдаваше. Второ: Брандън стоеше на ъгъла, в края на осветеното от уличната лампа място. И той ги наблюдаваше.
Ева също го забеляза.
— Кучи син — каза тя вбесена и му показа среден пръст. Което не бе чак толкова умно, но Клеър се почувства по-добре. Ева запали двигателя и изкара колата от паркинга със свистене на гумите. Караше сякаш искаше да счупи рекорда на ралито „Наскар“ и само след няколко минути рязко спря пред къщата.
— Добре, тръгвай първа — каза тя. — Бягай до вратата и удряй по нея, докато я отваряш. Тичай, Клеър!
Клеър се измъкна, затаила дъх, затръшна портата, изтича по павираната алея и после по стълбите, докато търсеше ключа в джоба си. Ръцете й трепереха и тя не можа веднага да улучи ключалката. Ритна вратата и извика:
— Шейн! Майкъл! — докато опитваше отново.
Чу вратата на колата да се затръшва зад нея, обувките на Ева затропаха по тротоара и спряха.
— Е, — чу се тихият, хладен глас на Брандън, — да не бъдем груби, Ева.
Клеър се извърна и видя, че Ева стои абсолютно неподвижна на десет крачки от верандата, с гръб към къщата. Горещият вятър развяваше коженото й палто и краищата му плющяха зад нея.
Брандън стоеше пред нея, очите му бяха съвсем бели на бледата светлина на звездите.
— Коя е сладката ти малка приятелка? — попита той.
— Остави я на мира — гласът на Ева трепереше несигурно. — Тя е още дете.
— Вие всички сте деца — сви рамене той. — Никой не се интересува от възрастта на кравата, от която се прави хамбургера.
Клеър, вече съвсем ужасена, се напрегна, обърна се към вратата и пъхна ключа в ключалката… тъкмо, когато Шейн я отвори.
— Ева! — възкликна тя и Шейн я отмести от пътя си, хукна надолу по стълбите и застана между Ева и Брандън.
— Бързо вътре — каза Майкъл. Клеър не го бе видяла да идва, но той стоеше на вратата и й правеше знак да влиза. Щом прекрачи прага, я хвана за ръката и я скри зад себе си. Тя надзърна зад гърба му, за да види какво става.
Шейн говореше, но каквото и да казваше, не стигаше до нея. Ева отстъпваше бавно назад и когато токчетата й докоснаха стъпалата на верандата, тя се обърна и хукна, като се спусна през вратата в прегръдките на Майкъл.
— Шейн! — извика Майкъл.
Брандън се нахвърли върху Шейн. Шейн се дръпна, изкрещя и ритна вампира с всичка сила. Брандън залитна назад към оградата, потроши я и се търкулна на улицата.
Шейн падна на земята, с мъка се изправи на крака и хукна към вратата. Бе невъзможно Брандън да се придвижва толкова бързо, но вампирът като мълния се стрелна от улицата към гърба на Шейн и сграбчи тениската му, дръпна го здраво и го спря. Но Шейн протегна ръка към Майкъл и Майкъл го задърпа напред.
Тениската се скъса, Шейн се препъна през прага, а Брандън се опита да го последва. Отблъснат бе от невидима бариера и за втори път Клеър видя големите кучешки зъби да се показват, смъртоносно остри.