— Студено ли ти е?
Не трепереше от студ. Съвсем не.
— Шейн, какво обеща? — попита тя и го хвана за ръката. Не че той не можеше да се отскубне, но не го направи. Просто я погледна. Стояха много близо един до друг, толкова близо, че тя почувства как всичко в тялото й трепти.
— Шейн, нали не си направил нещо…
— Глупаво? — запита той.
Погледна ръката й и след секунда я докосна със своята. Само за секунда, после я дръпна, сякаш се е опарил от нейната. Бе права, Шейн можеше по всяко време да се отдръпне.
— Е, в глупостите ме бива. Сигурно така е по-добре, двама умници в къщата ще дойдат в повече. — Когато се опита да му каже нещо, той с жест й посочи да върви към къщата. — Тръгвай вече, освен ако не искаш да си окачиш на врата табелка „вена под наем“.
Тя се отправи към къщата. Предната врата бе отворена, Шейн я следваше по петите, докато не започна да изкачва стълбите.
Не чу стъпките му след себе си и се обърна да погледне. Той стоеше до стълбите и гледаше към улицата.
На ъгъла, под светлината на уличната лампа, стоеше вампир. Брандън. Просто си стоеше, със скръстени ръце, облегнат на електрическия стълб, сякаш разполагаше с всичкото време на света.
Той им изпрати въздушна целувка, обърна се и се отдалечи.
Шейн му показа среден пръст и почти изблъска Клеър през прага.
— Никога не спирай навън!
— Ти каза, че съм получила Разрешително!
— То не е придружено от писмена гаранция!
— Ти какво му обеща? — извика тя.
Шейн затръшна силно вратата, мина край нея и се отправи към коридора, но Майкъл му препречи пътя. И Майкъл изглеждаше вбесен.
— Отговори й — каза той. — Какво, по дяволите, си направил, Шейн?
— Ооо, сега ти пука? А къде беше, пич? Аз звънях! Дойдох да те търся, по дяволите, дори си позволих да отключа стаята ти!
Сините очи на Майкъл гледаха ту Шейн, ту Клеър.
— Имах работа за вършене.
— Имаше работа за вършене, така ли, пич? Все едно. Нямаше те, а аз трябваше да се оправям някак. И оправих нещата.
— Шейн. — Майкъл се протегна, хвана го за ръката и го спря. — Тя заслужава отговор. Ние заслужаваме отговор.
Зад него Ева се появи от ъгъла със скръстени ръце.
Шейн се изсмя, кратко и остро.
— Обединяваш се с момичетата срещу мен? Удар под кръста, пич. Удар под кръста. Какво стана с мъжкото приятелство?
— Ева казва, че си разговарял с Брандън.
Клеър видя, че желанието за борба напусна Шейн.
— Да. Говорих. Налагаше се. Виж, те я заляха с киселина и проклетите полицаи дори не… трябваше да стигна до източника. Ти си ме учил така.
— Сключил си сделка с Брандън — каза Майкъл и Клеър усети тревожно потрепване в гласа му. — О, по дяволите, Шейн. Нали не си го направил?
Шейн сви рамене. Не поглеждаше Майкъл в очите.
— Пич, договорено е. Спокойно. Само два пъти. И той не може да ме изсмуче…
— Мамка му! — Майкъл се обърна и силно удари с ръка по дървената рамка на вратата. — Ти дори не я познаваш, човече! Не можеш да го превръщаш в кръстоносен поход!
— Не го правя!
— Тя не е Алиса! — изкрещя Майкъл и това бе най-силният крясък, който бе чувала в живота си. Клеър трепна и отстъпи. Видя, че зад него Ева също отстъпва.
Шейн не помръдна. Сякаш не можеше. Просто стоеше там, с наведена глава.
После пое дълбоко дъх, вдигна глава и срещна вбесения поглед на Майкъл.
— Знам, че не е Алиса — рече и гласът му бе тих, спокоен и студен. — Не се меси, Майкъл, и престани да ме смяташ за онова объркано хлапе, което познаваше в миналото. Знам какво правя. Ти не си ми баща.
— Аз съм единственото ти семейство тук! — Майкъл вече не крещеше, но Клеър усещаше, че в гласа му кипи гняв. — И няма да ти позволя да се правиш на герой. Не и в този случай.
— Няма да се наложи, ако се включиш и ми пазиш гърба!
Този път Шейн мина край него, изтича по стълбите и затръшна вратата на стаята си. Майкъл остана, загледан след него, докато Клеър не пристъпи напред. Тя замръзна, когато той я погледна, страхуваше се, че може би й е по-ядосан, отколкото на Шейн. В края на краищата вината бе нейна.
— Ела, седни — каза Майкъл. — Ще ти приготвя нещо за хапване.
— Не съм…
— Напротив, си. Седни. Ева, дръж я, ако трябва. — Той взе ръката й за секунда, стисна я и й направи път да отиде до дивана. Тя се отпусна на него с въздишка на облекчение и подпря глава с ръце. Боже, колко злочест ден. Бе започнал така… и Шейн… но…