— Ти нали разбираш какво направи Шейн? — попита Ева, като се настани до нея. — Каква сделка сключи той.
— Не. — Чувстваше се нещастна, бе й горещо и определено не й се ядеше. Но Майкъл не бе в настроение да приеме отрицателен отговор. — Нямам представа какво се случва.
— Шейн се е спазарил за два сеанса с Брандън, за да те остави на мира.
— Той… какво? — Клеър вдигна поглед смутена до болка. Шейн гей ли е? Изобщо не бе допуснала възможността…
— Сеанси. Ухапвания. — Ева изимитира вампирско озъбване. — Споразумението е Брандън да го ухапе… два пъти. Той не може, разбираш ли, да го убие. Не става дума за храна, а за удоволствие. И за власт. — Ева оправи плисираната си пола и се загледа намръщено в късите си, черни нокти. — Майкъл е прав да се ядосва. Да не убиеш някого не означава, че не го нараняваш. Брандън има много опит в сделките, а Шейн няма.
Тя някак си го бе разбрала — от начина, по който Шейн бе действал, по това, как Брандън ги бе наблюдавал и как Майкъл се бе ядосал. Шейн не бе казал на Брандън да стои настрана и не бе му дал някакво тъпо обещание. Шейн бе предложил да размени своя живот срещу нейния… или поне се бе изложил на риск.
Клеър ахна и кожата й настръхна от страх, толкова силно сякаш я бодяха игли.
— Но ако го ухапят, той няма ли…
— Да се превърне във вампир? — Ева поклати глава. — Нещата не стават така, иначе досега Морганвил със сигурност да се е превърнал в Столица на немъртвите. През целия си живот не съм чула или видяла някой да се превърне във вампир от едно ухапване. Вампирите тук са наистина стари. Не че Шейн няма да изглежда секси с хубав комплект вампирски зъби, но… — Тя си играеше с плисетата на полата. — Мамка му! Тъпо е. Защо не аз? Искам да кажа, не че много искам… вече не… но… за момчетата е по-лошо.
— По-лошо? Защо?
Ева сви рамене, но Клеър видя, че избягва въпроса.
— Шейн определено няма да се справи. Той не може да остави последния хотдог на някой друг, а той дори не ги харесва особено. Умира да има последната дума. — Тя се повъртя няколко секунди, после тихо добави. — И се страхувам за него.
Когато Майкъл влезе в стаята, Ева скочи и започна да мести и подрежда разни неща, докато Майкъл не й направи категоричен знак да излезе. Тя излезе, като измърмори някакво извинение, което Клеър не чу, и се качи в стаята си на горния етаж.
Майкъл подаде на Клеър купичка.
— Чили. Извинявай, но само това имаме.
Тя кимна, хапна една лъжица, защото винаги правеше каквото й кажат… и в момента, в който вкуси чилито, осъзна, че умира от глад. Преглътна го, без да дъвче, и вече загребваше следващата хапка, преди да разбере какво прави. Шейн трябва да стартира бизнес с чили.
Майкъл се настани на кожения фотьойл отляво и взе китарата, която бе оставил. Започна да я настройва, сякаш цялата случка с Шейн не беше реалност. Тя се хранеше, като крадешком хвърляше погледи към него, а той се наведе над китарата и започна да изтръгва нежна, мелодична музика от струните.
— Не си ли ядосан? — най-после запита или по-скоро измърмори тя.
— Ядосан? — Той не повдигна къдравата си руса глава от китарата. — Ядосваш се, когато някой ти покаже среден пръст на магистралата, Клеър. Не. Изплашен съм. И се опитвам да измисля как да постъпя.
Тя спря да дъвче за малко, после разбра, че ако се задави с храната си, няма да оправи нещата.
— Шейн е луда глава — каза Майкъл. — Добро момче е, но не мисли. Трябваше да се сетя за това, преди да ти позволя да се настаниш.
Клеър преглътна. Храната изведнъж й загорча и тя остави лъжицата.
— Мен ли?
Пръстите на Майкъл замръзнаха върху струните на китарата.
— Знаеш за сестра му, нали?
Алиса. Това бе името, което Майкъл спомена. Името, което нарани Шейн.
— Тя е мъртва.
— Шейн е прямо момче. Ако харесва някого, се бори за него. Простичко. Лиса… Лиса бе сладурана. И той се бе вживял в ролята на големия батко. Животът си би дал за нея. — Майкъл бавно поклати глава. — И почти го направи. Всъщност Лиса щеше да бъде на твоите години сега, и ето че теб те нараниха същите кучки, които убиха сестра му, като се опитваха да се доберат до него. Така че той би направил всичко — всичко — само да не преживее отново същото. Ти може да не си Лиса, но той те харесва. Нещо повече, той мрази Моника Морел. Толкова много, че… — Майкъл не можеше да го изрече. Загледа се в пространството за няколко секунди, после продължи: — Сделките с вампири в този град те поддържат жив физически, но те изяждат отвътре. Гледах как това се случва с родителите ми, преди да се измъкнат от тук, и с родителите на Ева също. Със сестрите й. Ако Шейн изпълни сделката, това ще го убие.