Трябваше да си пъхне главата под чешмата и с пръсти да заглади косата си назад, така че видът й да не е толкова противен.
Тя сложи лаптопа в куфарчето и хукна към долния етаж. Чу обувките на Ева да потропват в посока към входната врата.
— Чакай! — извика тя и се втурна по стълбите през дневната тъкмо когато предната врата се затръшна. — Мамка му…
Отвори я, преди Ева да успее да заключи. Ева имаше гузен вид.
— Щеше да ме оставиш — каза Клеър. — Казах ти, че искам да дойда!
— Да, ама… не бива.
— Майкъл е говорил с теб снощи.
Ева въздъхна и нервно потропа с крак, обут в черна лачена обувка.
— Да, за кратко. Преди да си легне.
— Не е нужно всички да ме защитават. Опитвам се да помогна!
— Разбирам — каза Ева. — Ако откажа и тръгна с колата, какво ще направиш?
— Ще отида пеш.
— От това се страхувах. — Ева сви рамене. — Влизай в колата.
Кафенето „Комън Граундс“ бе претъпкано със студенти, които четяха, бъбреха, пиеха чай, мока и кафе лате. Клеър остана доволна, като видя, че работят и на лаптопите си. Може би имаше около десетина включени. Тя вдигна одобрително палец към Ева, поръча си чай и се огледа за прилично местенце за работа. Някъде, където да е с гръб към стената.
Оливър лично й донесе чая. Тя му се усмихна плахо и минимизира прозореца на браузъра; четеше за известни фалшификати и методи на работа. Много издайнически неща. Не че не харесваше Оливър, но всеки, който можеше да наложи правила на вампирите, бе човек, на когото тя нямаше особено доверие.
— Здравей, Клеър — каза той. — Мога ли да седна?
— Разбира се — отзова се тя изненадана и притеснена. Беше достатъчно възрастен да й е баща, да не говорим за хипарския му вид. Макар че това не я впечатляваше толкова, понеже и тя бе особнячка. — Хм, как е?
— Днес е оживено — каза той и се настани на стола с въздишка на благодарност. — Исках да поговоря с теб за Ева.
— Добре — съгласи се тя колебливо.
— Тревожа се за нея — рече Оливър. Той се наведе напред, подпря се с лакти на масата. Тя бързо затвори капака на лаптопа и постави ръце върху него. — Ева изглежда разсеяна. Това е много опасно и съм сигурен, че вече знаеш защо.
— Заради…
— Шейн ли? — попита той. — Да. Предположих, че това е причината. Момчето се е забъркало в големи неприятности. Но смятам, че го е направил от добра душа.
Сърцето й биеше като лудо и устата й пресъхна. Боже, тя наистина не обичаше да разговаря с властни личности. Майкъл бе друго… Майкъл бе като по-голям брат. Но Оливър бе… различен.
— Може би мога да помогна — продължи Оливър, — ако имам какво да разменя. Проблемът е какво иска Брандън, което ти или Шейн можете да му дадете? Освен очевидното. — Оливър изглеждаше замислен и докосна устните си с пръст. — Ти си много умно момиче, Клеър, или поне Ева така казва. На Морганвил му трябват умни момичета. Може би бихме могли да заобиколим Брандън и да намерим начин да се споразумеем с някой… друг.
Точно това вече го бяха обсъдили, само че без участието на Оливър. Клеър се опита да не изглежда много гузна и прозрачна.
— Кой? — попита тя.
Логичен въпрос. Оливър се усмихна, но тъмните му очи бяха проницателни и студени.
— Клеър! Наистина ли очакваш да ти кажа? Колкото повече знаеш за този град, толкова по-опасно става за теб. Разбираш ли? Трябваше да си изградя свой свят и успях, защото знам точно какво правя и докъде мога да стигна. Ти… Опасявам се, че първата ти грешка може да се окаже и последна.
Устата й вече не бе пресъхнала, направо бе мумифицирана. Опита се да преглътне, но в гърлото й се чу само някакъв шум. Тя бързо си взе чая и отпи, но не усети вкуса, но бе благодарна за влагата.
— Нямаше да…
— Недей — прекъсна я той и гласът му вече не бе толкова мил. — Иначе защо ще си тук днес, след като знаеш, че когато мръкне, Брандън вероятно ще се появи? Искаш да сключиш сделка с него, за да спасиш Шейн. Това е очевидно.
Е, не бе тук за това, но се опита да изглежда гузна поради тази причина. За всеки случай. Сигурно е успяла, защото Оливър се облегна на стола поуспокоен.
— Умна си — каза той. — Шейн също. Но не се главозамайвайте. Нека ви помогна.
Тя само кимна, за да не й изневери гласът, като се разтрепери или пък… още по-лошо… да издаде облекчението й.