— Опасно ли е? — попита Ева напрегнато.
Клеър едва не се задави.
— Не мога да кажа. Много е мрачно.
Шейн рече:
— Така! Мъртвец се разхожда, но не можеш да кажеш дали е опасен, защото е мрачно? Нещо друго?
Клеър отново трябваше да сподави напушилия я смях. Лицето на Миранда се изкриви в мъчителна и неприятна гримаса.
— Пожар — каза тя. — Виждам пожар. И някой, който пищи в пламъците.
Шейн дръпна ръцете си от Ева и Майкъл, блъсна стола си назад и каза:
— Добре, стига толкова. Аз напускам. Организирайте си екстрасенските забавления другаде.
— Не, чакай! — каза Ева и го сграбчи. — Шейн, чакай, тя видя същото и в картите…
Той се дръпна.
— Тя вижда, каквото ти искаш! А вниманието й доставя удоволствие, в случай че не си забелязала! И е гадже на вампир!
— Шейн, моля те! Поне я чуй!
— Чух достатъчно. Кажи ми кога искате да започнете с почукването по масата и със спиритическата дъска — те са много по-забавни. Можем да извикаме десетгодишни да ни покажат как става.
— Шейн, чакай! Къде отиваш?
— Лягам си — сопна се той и пое по стълбите. — Лека нощ.
Клеър още държеше ръката на Майкъл и тази на Миранда. Тя пусна и двамата, бутна стола си и тръгна след него. Чу вратата му да се затръшва, преди да стигне последното стъпало, затича се по коридора, после заудря с юмрук по вратата. Не последва отговор, отвътре не се чуваше никакво движение.
Тогава забеляза, че картината на стената в коридора бе накриво и я премести, за да погледне копчето под нея. Нима бе…?
Ами да!
Поколеба се за момент, после натисна копчето. Част от отсрещната стена на коридора се отвори и от там лъхна студен въздух. Тя бързо се вмъкна вътре, дръпна вратата след себе си и тръгна по стълбите.
Шейн лежеше на дивана, преметнал крака върху страничната дървена облегалка, и бе закрил очите си с ръка.
— Върви си — каза той. Клеър приседна на дивана до него, защото гласът му не звучеше добре. Той бе тих и малко задавен. Ръката му трепереше. — Сериозно говоря, Клеър, върви си!
— Когато ме видя за пръв път и аз плачех. Не трябва да се срамуваш.
— Не плача — каза той и отмести ръката си. Не плачеше. Очите му бяха искрящи, сухи и гневни. — Не мога да понасям да се преструва, че знае. Тя бе приятелка на Лиса. Ако наистина е знаела, трябваше да се постарае повече.
Клеър прехапа устни.
— Искаш да кажеш, че тя… — дори не можа да го изрече. Искаш да кажеш, че се е опитвала да ти каже? Но той не би могъл да си признае, ако наистина му бе казала. Ако я бе послушал… може би сестра му нямаше да е мъртва.
Не, Клеър не би могла да изрече това. И той не би искал да го чуе.
Вместо това тя просто се протегна и хвана ръката му. Той се загледа в сключените им пръсти, въздъхна и затвори очи.
— Пиян съм и съм ядосан. Точно сега не съм най-добрата компания. Боже, родителите ти ще убият всички ни, ако разберат нещо.
Тя не каза нищо, защото си беше абсолютно вярно. А и не искаше да мисли за това. Просто искаше да си седи тук в тихата спокойна стая, в която времето бе спряло, и да бъде с него.
— Клеър? — Гласът му бе по-тих и леко сънлив. — Не го прави пак.
— Какво да не правя?
— Не излизай навън, както тази вечер. Не и през нощта.
— Няма, ако и ти не го правиш.
Той се усмихна, но не отвори очи.
— Да не излизам на срещи? Какво е това, къщата на Биг Брадър? Все пак не се върнах в Морганвил да се крия.
Любопитството й изведнъж се събуди.
— Защо се върна?
— Майкъл. Казах ти. Той ме извика и аз дойдох. Заради това, което направи за мен. — Усмивката на Шейн изчезна. Вероятно в момента си спомняше как Майкъл не отговори на телефонните му обаждания и не дойде в болницата. Не го подкрепи.
— Не е само това — каза тя. — Иначе досега да си изчезнал нанякъде.
— Може би — въздъхна Шейн. — Зарежи това, Клеър. Не ти трябва да разследваш всички тайни тук. Не е безопасно.
Тя се сети за Майкъл. За погледа, който хвърли на Миранда по време на сеанса.
— Да — съгласи се тя. — Не ми трябва.
Говориха с часове, нищо съществено, — но със сигурност не за вампири, за умиращи в пожар сестри, или пък за виденията на Миранда. Шейн се потопи в теми, които Клеър определяше като класика за момчетата: спорове по въпроса дали Супермен може да победи Батман (класическия Батман или лошия Батман?), филми, които харесват, филми, които мразят. Клеър го пробва на тема книги. Бе пренебрегнал класиците, но кой ли ги чете? (Тя ги четеше, но си беше особнячка.) Падаше си по страшни истории. По това също си приличаха.