— И сто процента по-умна от всички в тази къща — допълни Шейн.
— Но това няма значение. Някога ще има, но не сега. Трябва да постъпиш, както ти казват. Ако решиш да им се опълчиш, ще стане лошо, а не можем да си го позволим. Аз не мога да си го позволя. Разбираш ли? — Той я погледна в очите и тя кимна. — Съжалявам. Повярвай, не исках да става така, но поне ще напуснеш Морганвил. Ще си в безопасност.
Той я прегърна. За миг Клеър остана без дъх, а после мигът отмина и Майкъл отиде в дневната.
Погледна Шейн.
— Е, аз няма да те прегръщам — каза той.
Стоеше близо до нея, толкова близо, че трябваше доста да отметне назад глава, за да го погледне в очите. За няколко дълги мига не си казаха нищо, той просто я наблюдаваше. Тя чу, че в дневната Ева разговаря с Майкъл, но тук в коридора бе съвсем тихо. Чуваше учестеното биене на сърцето си и се чудеше дали и той го чува.
— Клеър — най-после промълви той.
— Знам — каза тя. — На шестнайсет съм. Вече съм го чувала.
Той я прегърна. Не точно като Майкъл, не знаеше на какво се дължи, но бе различно. Това не бе обикновена прегръдка, бе… чувстваше я по-интимна.
Той не стоеше на разстояние, това може би бе разликата. И тя се отпусна в прегръдките му с напрегната въздишка, опряла лице на гърдите му и почти мъркаше от облекчение. Шейн опря брадичка върху главата й.
Почувства се много дребна до него, но това не я притесняваше. Не я правеше слаба.
— Ще ми липсваш — прошепна той и тя пак отметна назад глава, за да го погледне.
— Така ли?
— Даа. — Тя наистина си помисли, че ще я целуне, но тъкмо тогава Ева извика:
— Шейн! — той трепна, отдръпна се и се превърна в стария нахакан Шейн.
— Ти внесе вълнуваща атмосфера — довърши той и се отдалечи с големи крачки по коридора, а в нея напираше истинска ярост.
Момчета! Защо са толкова задръстени?
Нощта настъпи с обичайните си номера — зловещо скърцане на горния етаж, свистене на вятъра през прозорците, потрепване на клоните на дърветата. Клеър не можа да заспи. Не можеше да се примири с мисълта, че тази хубава стая щеше да е нейна само още две нощи и после ще я отведат в къщи, унизена и победена. Сега вече родителите й няма да я пуснат да отиде никъде. Ще трябва да чака още година и половина, което означаваше, че трябва отново да пише есета, за да кандидатства, да започва всичко отначало.
Поне вече нямаше значение, че изпуска занятията, помисли си тя и удари няколко пъти възглавницата, за да й придаде по-удобна форма.
Ако бе заспала дори и съвсем леко, нямаше да чуе почукването на вратата, толкова тихичко бе то, но тя бе напрегната и неспокойна, измъкна се от леглото, отиде до вратата, отключи и отвори.
Шейн. Стоеше до вратата, очевидно искаше да влезе, но не се осмеляваше, не бе го виждала толкова несигурен. Бе облечен с широка тениска и долнище на анцуг, с боси крака, и тя почувства, че я залива гореща вълна на… нещо непознато. Сигурно с тия дрехи спеше. Или с по-малко.
Е, трябваше да престане да мисли за това.
Само след миг осъзна, че тя самата стои облечена в огромна тениска, една от старите тениски на Майкъл, която покриваше бедрата й наполовина. Полугола, нямаше да е пресилено описание.
— Здравей — каза тя.
— Здрасти — отговори Шейн. — Събудих ли те?
— Не. Не можах да заспя. — Бе й неловко от разхвърляното легло зад нея. — Ъъ, искаш ли да влезеш?
— По-добре да не влизам — тихо рече той. — Клеър, аз… — Поклати глава, а кестенявата му коса се полюшна до лицето му. — Дори не е редно да съм тук.
Но не си тръгна.
— Е — каза тя, — аз ще седна. Ако искаш да стоиш прав, твоя работа.
Тя се върна до леглото и седна, като внимаваше за позата. Седна с прибрани крака, културно и благоприлично. Пръстите й едва достигаха килима. Чувстваше се пламнала от вълнение.
Погледна ръцете си с неподдържани нокти и притеснено ги зачопли.
Шейн пристъпи в стаята.
— През следващите два дни не искам да напускаш къщата — каза той. Тя изобщо не очакваше да чуе точно това. — Баща ти вече си мисли, че те напиваме и правим оргии в къщата. Съвсем не ми се иска да те изпратим вкъщи с белези от ухапване по врата. Или в ковчег. — Гласът му стана по-тих. — Не бих го понесъл. Наистина. Знаеш това, нали?
Тя не вдигна поглед. Той пристъпи една крачка и тя видя босите му крака и анцуга.
— Клеър! Трябва да ми обещаеш.