— Не мога — каза тя. — Не съм малко момиченце. И не съм сестра ти.
Той гърлено се засмя.
— О, да. Това го знам. Но не искам пак да те наранят.
С топла шепа хвана брадичката й и повдигна лицето й.
Светът замря в съвършен покой. Клеър дори си помисли, че сърцето й е спряло.
Устните му бяха топли, меки и сладки и чувството я заслепи, почувства се неловко и се изплаши. Никога не съм… никой… не го правя, както трябва… Мразеше се, яд я бе, че не знае как да го целуне, знаеше, че я сравнява с другите момичета, с по-хубавите момичета, които бе целувал.
Целувката свърши. В гърдите сърцето й биеше бързо като малко пърхащо птиче. Бе пламнала и толкова сгорещена…
Шейн допря челото си до нейното и въздъхна. Дъхът му стопли лицето й и този път тя го целуна, изправи се на крака и се остави на инстинкта си.
Ръцете им бяха сключени, пръстите преплетени и тялото й пулсираше от вълнение.
Когато откъснаха устни, за да си поемат въздух, той се отдръпна. Лицето му бе пламнало, а очите му искряха. Клеър чувстваше устните си подути, топли и сладостно влажни. Помисли си: О, трябваше да използвам и езика. Да приложи теорията на практика бе трудно, когато умът й напълно отказа.
— Слушай — каза Шейн. — Това… не биваше да се случва.
— Вероятно не — призна тя. — Но след два дни си заминавам. Щях да съм пълна глупачка, ако не те бях целунала.
Този път изобщо не бе сигурна кой кого целуна. Земното притегляне ли се промени, звездите ли избухнаха? Усещането бе такова. Този път ръцете му бяха свободни, те обгърнаха лицето й, галеха косата й, шията й, раменете й…
Тя издиша в отворената му уста и той изстена. Изстена! И представа си нямаше, че това чувство може така да те разтърси, да премине като светкавица по кожата и нервите ти.
Ръцете му спряха на кръста й.
Когато докоснаха езици, нежно и предпазливо, краката й омекнаха. Гръбнакът й изпука, като че ли костите й бяха изсъхнали. Шейн обгърна кръста й с дясната си ръка, държеше я близо, а лявата ръка постави отзад на главата й.
Е, това вече си бе целувка! Истинска целувка. А не целувка при сбогуване, това си беше Здравей, хубавице! и леле, не бе и подозирала, че човек се чувства така.
Когато я пусна, тя седна на леглото отмаляла и си помисли, че ако я последва, тя ще се поддаде и…
Шейн направи две големи крачки назад, после се обърна и излезе в коридора. Отдалечи се от нея. В мечтателен унес тя наблюдаваше как силните големи мускули на гърба му се движат под тениската, когато той дълбоко си поемаше дъх.
— Хубаво — каза той най-после и се обърна. Но си остана там, в коридора. — Но това наистина не биваше да се случва. И няма да го обсъждаме, нали? Никога.
— Добре — съгласи се тя. Сякаш от пръстите й струеше светлина. Пръстите на краката й излъчваха светлина. Цялата бе изпълнена с топла слънчева светлина. Никога не се е случвало.
Той отвори уста, затвори я, после затвори очи.
— Клеър…
— Знам.
— Заключи вратата — каза той.
Тя стана и я притвори. Хвърли му последен поглед през пролуката, после плътно я затвори и пусна резето.
Зад вратата се чу тупване. Шейн се бе свлякъл на пода, досети се тя.
— Мъртъв съм — измърмори той.
Тя се върна на леглото и лежа до сутринта, изпълнена със светлина.
14
На сутринта от Шейн нямаше и следа, но тя стана много рано, всъщност тъкмо след като Майкъл се бе превърнал в мъгла. Взе си душ и грабна от шкафа една вафла за закуска, изми чиниите, които бяха оставени в мивката след злополучната вечеря с родителите й снощи — това не бе ли задължение на Майкъл? — и изпразни раницата си, за да напъха термоса (ако го върне в лабораторията по химия, деянието се превръща във взето назаем и вече не е кражба) и Библията със скритата в нея тайна.
После се сети, няма да ми е от полза, ако ми я откраднат, пак я извади и я остави на лавицата, като я пъхна между един овехтял том от световната енциклопедия и някакъв роман, за който не бе чувала. После излезе, заключи вратата и тръгна към университета.
Когато пристигна в междучасието, в лабораторията по химия бе оживено и не й бе никак трудно да се пъхне в хранилището и да върне термоса на мястото му, след като внимателно бе изтрила всички отпечатъци. Вече изпълнила този морален дълг, побърза да отиде до „Учебен отдел“, за да попълни документите за напускане на университета. Никой не се изненада. Предположи, че много хора напускат. Или изчезват.