В този момент Бърни Диспейн се изкачи на стълбищната площадка.
Джек, който следеше стълбата, забеляза комарджията и настъпи Нед Бомонт под масата. Нед Бомонт вдигна глава от празната си чаша, изведнъж очите му станаха сурови и студени. Подпря се с длани на масата и се изправи. Излезе от сепарето и се изпречи пред Диспейн.
— Искам си парите, Бърни — каза той.
Човекът, който се бе качил по стълбата подир Диспейн, го заобиколи и удари Нед Бомонт с все сила в корема с левия си юмрук. Той не беше висок, но имаше широки плещи и юмруци като големи топки.
Нед Бомонт политна назад и се блъсна в преградата на едно сепаре. Той се преви, коленете му се подкосиха, но не падна. Задържа се така за миг. Очите му бяха изцъклени, лицето му — позеленяло. Каза нещо, което никой не можа да разбере, и тръгна към стълбищната площадка.
Заслиза но стълбата, като се олюляваше, блед и гологлав. През столовата на долния етаж се озова на улицата и на тротоара, където повърна. Когато се облекчи, отиде в едно такси, което стоеше на десетина крачки, качи се в него и каза на шофьора някакъв адрес в Гринидж Вилидж.
3
Нед Бомонт слезе от таксито пред една къща. Отворената врата на сутерена с кафяви каменни стъпала пропускаше светлина на тъмната улица, оттам се чуваше шум. През вратата на сутерена той влезе в тясно помещение, където двамина бармани в бели сака обслужваха десетина мъже и жени на двайсетфутов тезгях, а двама келнери сновяха между масите, на които седяха други клиенти.
— Я гледай, та това е Нед! — провикна се по-плешивият от барманите и като наля във висока стъклена чаша розовата смес, която разклащаше, протегна мокра ръка през тезгяха.
— Здравей, Мак — отвърна Нед Бомонт и раздруса мократа ръка.
Един от келнерите също дойде да се ръкува с Нед Бомонт, а после и някакъв закръглен червендалест италианец, който Нед Бомонт нарече Тони. Когато свършиха тези приветствия, Нед Бомонт каза, че иска да си поръча нещо за пиене.
— Дума да не става! — обади се Тони. Той се обърна към тезгяха и почука по него с празна чаша за коктейл. — Тази вечер не бива да продавате на този човек дори чаша вода — обяви той, когато привлече вниманието на барманите. — Всичко, което пожелае, ще бъде за сметка на заведението.
— Нямам нищо против — каза Нед Бомонт. — Двойно шотландско уиски.
Две момичета на една маса в другия край на помещението станаха и се провикнаха в един глас:
— Ехо-о, Нед!
— Ей сега ще се върна — каза той на Тони и тръгна към масата на момичетата.
Те го прегърнаха, обсипаха го с въпроси, представиха го на кавалерите си и му направиха място на своята маса.
Той седна и на въпросите им отговори, че е дошъл в Ню Йорк за малко, а не за постоянно, и че си поискал двойно уиски.
Към три часа станаха от масата, излязоха от заведението на Тони и отидоха в друго почти досущ като това през три пресечки, където седнаха на една маса, която едва ли можеше да се различи от първата, и пиха от същия алкохол, както оттатък.
Единият от мъжете си тръгна в три и половина, Той не каза сбогом на останалите, а и те не се сбогуваха. Десет минути след това Нед Бомонт, вторият мъж и двете момичета също си тръгнаха. Взеха такси на ъгъла и отидоха до един хотел близо до площад „Вашингтон“, където другият мъж и едното от момичетата слязоха.
Второто момиче, което Нед Бомонт наричаше Фединк, го заведе в един апартамент на Седемдесет и трета улица. Апартаментът беше претоплен. Когато Фединк отвори вратата, лъхна ги топъл въздух. Момичето прекрачи три стъпки във всекидневната, въздъхна и се тръшна на пода.
Нед Бомонт затвори вратата и се опита да я събуди, но тя не се събуждаше. С мъка я довлече до съседната стая и я сложи на една кушетка с кретонена покривка. Свали част от облеклото й, намери няколко одеяла, с които я зави, и отвори един прозорец. После влезе в тоалетната и повърна. След това се върна във всекидневната, легна на канапето с всичките си дрехи и заспа.
4
Събуди го някакъв телефон, който звънеше до главата му. Нед Бомонт отвори очи, спусна краката си на пода, обърна се по хълбок и огледа стаята. Когато видя телефона, затвори очи и се успокои.
Звънът продължаваше. Той изпъшка, пак отвори очи и се повъртя, докато измъкне лявата си ръка изпод тялото. Приближи китката си до очите и като ги присви, погледна часовника. Стъклото на часовника го нямаше, а стрелките му бяха спрели на дванайсет часа без дванайсет минути.