Нед Бомонт пак се повъртя на кушетката, докато успя да се облегне на левия си лакът, а с лявата ръка подпря главата си. Телефонът продължаваше да звъни. Огледа стаята с тъжни, потъмнели очи. Лампите горяха. През една отворена врата виждаше завитите с одеяло крака на Фединк на края на кушетката.
Изпъшка отново и се изправи, като прокара пръсти през разрошената си тъмна коса и притисна слепоочията си с долната част на дланите. Устните му бяха засъхнали с кафява корица. Облиза ги и направи гримаса на отвращение. После стана, покашля, свали ръкавиците й палтото си, захвърли ги на канапето и влезе в банята.
Когато излезе, отиде до кушетката и погледна Фединк. Тя спеше тежко, по очи, прегънала над главата си ръка със син ръкав. Телефонът бе престанал да звъни. Нед Бомонт оправи вратовръзката си и се върна във всекидневната, запали цигара и влезе в кухнята. Във висока стъклена чаша изстиска сока на четири портокала и го изгълта. Свари си и изпи две чаши кафе.
Когато излезе от кухнята, Фединк запита със страшно отпаднал глас:
— Къде е Тед?
Единственото й око, което се виждаше, беше полуотворено.
Нед Бомонт се приближи до нея.
— Кой е Тед? — попита той.
— Оня, с когото бях.
— Нима си била с някого? Отде да знам?
Тя зина и отново затвори уста с неприятен къркащ звук.
— Колко е часът?
— И това не зная. Някъде около зори.
Тя потърка лице с кретонената възглавничка под главата си и каза:
— Голяма негодница излязох аз. Вчера обещах да се омъжа за него, а после го зарязах и домъкнах вкъщи първият попаднал ми безделник. — Тя свиваше и отпущаше ръката, която беше над главата й. — А дали аз съм си вкъщи?
— Във всеки случай имаше ключ за този апартамент — отговори й Нед Бомонт. — Искаш ли портокалов сок и кафе?
— Не искам нищо, дявол да го вземе, само да умра. Моля те, Нед, върви си и не идвай вече.
— Трудно ще го преживея — каза той с неприязън. — но ще се опитам. Навлече палтото и ръкавиците си, извади от единия джоб на палтото тъмно измачкано кепе, сложи си го и излезе от къщата.
5
Половин час по-късно Нед Бомонт чукаше на стая 734 в своя хотел. След малко иззад врата се чу сънливият глас на Джек:
— Кой е?
— Бомонт.
— Аха — в гласа не звучеше особен възторг, — ей сега.
Джек отвори вратата и запали осветлението. Той бе по пижама на зелени точици. Краката му бяха боси, очите му — потъмнели, лицето му — поруменяло от съня. Прозина се, кимна и се върна на леглото, Изтегна се по гръб и се вторачи в тавана. После запита без особен интерес:
— Как си тази сутрин?
Нед Бомонт бе затворил вратата. Той стоеше между вратата и леглото, загледан мрачно в легналия. Попита:
— Какво стана, след като си отидох?
— Нищо не стана. — Джек се прозина отново. — А може би имаш предвид какво съм направил аз? — Той не дочака отговора. — Излязох и останах да дебна от другата страна на улицата, докато излязоха. Бяха Диспейн, момичето и оня тип, дето те цапардоса. Отидоха в „Бъкман“, на Четиридесет и осма улица. Там се крие Диспейн — в апартамент 936 — под името Бартън Дюи. Повъртях се наоколо до след три, а после се изметох. Всички бяха още там, освен ако не ме мамеха. — Той посочи с глава към един ъгъл на стаята. — Шапката ти е там, на стола. Помислих: пак може да ти потрябва.
Нед Бомонт отиде до стола и взе шапката, която не му прилягаше. Напъха измачканото тъмно кепе в джоба на палтото си и сложи шапката на главата си. Джек предложи:
— Ако искаш да сръбнеш, на масата ще намериш джин.
— Не, благодаря — отговори Нед Бомонт. — Имаш ли пистолет?
Джек откъсна погледа си от тавана. Повдигна се на леглото, протегна се, прозина се за трети път и запита:
— Какво възнамеряваш да правиш? — В гласа му звучеше само учтиво любопитство.
— Да се срещна с Диспейн.
Джек притегли коленете си, обхвана ги с ръце и седна малко наведен напред, загледан в долната част на леглото.
— Според мен не бива да правиш това, и то точно сега — произнесе той бавно.
— Трябва да го направя, и то точно сега — отговори Нед Бомонт.
Тонът му накара Джек да го погледне. Лицето на Нед Бомонт беше сивожълтеникаво, болнаво. Очите му — мътни, с червени кръгове, подпухнали така, че бялото им почти не се виждаше. Устните му — сухи и малко по-дебели от обикновено.
— Цяла нощ ли си будувал? — попита Джек.
— Подремнах малко ти не отговори на въпроса ми за пистолета.
Джек измъкна краката си изпод завивките и ги спусна до леглото.
— Защо първо не се наспиш? После ще го търсим. Сега не си във форма.