— Ако е инсценировка — отвърна той, — Лий ще е виновна. Полицията е получила сведения от нея.
— Ще получи, я — тросна се тя, — какво да правя, като си ми ги пратил, мерзавец такъв.
— Е, вярно, че Лий е глупава патка — рече Диспейн, — но тези разписки нямат никакво значение. Те…
— Глупава патка, а? — кресна Лий възмутено. — Не бих ли толкова път дотук, за да те предупредя, след като офейка с всичките тия мръсни…
— Да — съгласи се Диспейн добродушно, — ала самото ти идване тук показва, че си глупава патка, защото докара тоя човек при мен.
— Щом мислиш така, не съжалявам, че предадох на полицията тия разписки. Е, какво ще кажеш?
— Ще ти кажа точно какво мисля, когато останем насаме — отговори Диспейн и се обърна към Нед Бомонт. — Значи порядъчният Пол Медвиг те насъсква срещу мен, а?
Нед Бомонт се усмихна:
— Не е инсценировка, Бърни, и ти знаеш това. Лий ни посочи нишката, а останалото, с което разполагаме, съвпада.
— Значи има и нещо друго освен посоченото от лея?
— Много.
— Какво?
Нед Бомонт пак се усмихна:
— Много неща бих могъл да ти кажа, Бърни, но не искам да ги казвам пред толкова хора.
— Глупости! — изруга Диспейн.
Хъшлака заговори на Диспейн от вратата с дрезгавия си глас:
— Я да светнем тоя мухльо по кратуната и да се изпаряваме.
— Чакай — каза Диспейн. После запита навъсено Нед Бомонт: — Има ли заповед за арестуването ми?
— Ама аз не…
— Да или не? — Закачливата шеговитост на Диспейн беше изчезнала.
Нед Бомонт изрече бавно:
— Не, доколкото зная.
Диспейн стана и блъсна креслото си назад.
— Тогава измитай се бързо оттук, докато не съм накарал Хъшлака да ти дръпне пак един бой.
Нед Бомонт стана. Взе палтото си. Извади кепето от джоба му и като го държеше в едната си ръка, а палтото преметна през другата, произнесе сериозно:
— Ще съжаляваш.
После излезе с достойнство. Изпратиха го дрезгавият смях на Хъшлака и пронизителното дюдюкане на Лий.
7
Когато излезе от „Бъкман“, Нед Бомонт пое бързо по улицата. Очите на умореното му лице святкаха, а тъмните мустачки потрепваха в едва-едва забележима усмивка.
На първия ъгъл се сблъска с Джек. Попита:
— Какво правиш тук?
Джек отговори:
— Доколкото ми е известно, аз все още работя за теб, та наминах да видя дали мога да помогна с нещо.
— Отлично. Намери бързо такси. Те се измъкват.
— Слушам — каза Джек и тръгна по улицата. Нед Бомонт остана на ъгъла. Оттам се виждаха главният и страничните входове на „Бъкман“.
След малко Джек се върна с такси. Нед Бомонт се качи и каза на шофьора къде точно да спре.
— Какво си им направил? — попита Джек, когато спряха.
— Много неща.
— Аха.
Минаха десет минути. „Гледай“ — каза Джек и посочи е показалец едно такси, което спря пред един от страничните входове на „Бъкман“.
Хъшлака с два куфара излезе пръв от сградата, после, когато вече се беше настанил в колата, Диспейн и момичето изтичаха да се присъединят към него. Таксито тръгна.
Джек се наведе и обясни на шофьора какво да прави. Полетяха по дирите на другото такси. Криволичеха през улици, осветени ярко от утринното слънце, и най-после по околен път стигнаха до една порутена къща от кафяв камък на Четиридесет и девета западна улица.
Колата на Диспейн бе спряла пред къщата и Хъшлака пак пръв от тримата скочи на тротоара. Той огледа улицата в двете посоки. Приближи се до пътната врата и я отключи. После се върна при таксито. Диспейн и момичето слязоха бързо и се мушнаха през вратата. Хъшлака ги последва е куфарите.
— Чакай тук с колата — каза Нед Бомонт на Джек.
— Какво ще правиш?
— Ще си опитам късмета.
Джек поклати глава.
— Недей в този квартал. Ще си навлечеш беля — каза той.
— Ако изляза с Диспейн, офейкай — разпореди се Нед Бомонт. — Вземи друго такси и се върни обратно да следиш „Бъкман“. Ако пък не изляза, прецени сам какво да правиш.
Той отвори вратата на колата и слезе. Трепереше. Очите му блестяха. Направи се на глух, когато Джек се подаде навън да му каже нещо, и забърза през улицата към къщата, в която бяха влезли двамата мъже и момичето.
Изкачи се направо по главната стълба и натисна дръжката на вратата. Топчестата дръжка се превъртя в ръката му. Не беше заключено. Бутна вратата, взря се в тъмния коридор и влезе.
Вратата се затръшна подире му и един от пестниците на Хъшлака го фрасна така силно в главата, че кепето му отхвръкна, а той се блъсна в стената. Смъкна се надолу, леко зашеметен, почти на едно коляно, и другият юмрук на Хъшлака удари стената над главата му.