Разлютен, Нед Бомонт заби юмрук в слабините на Хъшлака — кратък, рязък удар, който накара Хъшлака да изръмжи и да политне назад, а противникът му успя да се изправи, преди Хъшлака да се нахвърли отново върху него.
Малко по-навътре в коридора Бърни Диспейн, облегнат на стената, разтегнал и изтънил устни, присвил очи до тъмни точици, повтаряше едва доловимо:
— Прасни го, Хъшлак, прасни го…
Лий Уилшир въобще не се виждаше.
Следващите два удара на Хъшлака улучиха Нед Бомонт в гърдите, прилепиха го о стената, той се закашля. Третия, прицелен в лицето му, Нед отбягна. После отблъсна Хъшлака от себе си с лакът на гърлото му и го ритна в корема. Хъшлака изрева от ярост и се хвърли, размахвайки и двата си юмрука, но Нед Бомонт го отблъсна с ръка и крак и успя да посегне с десница към хълбока си и да извади от джоба пистолета на Джек. Нямаше време да се прицели, но като държеше пистолета наклонен надолу, дръпна спусъка и простреля Хъшлака в дясното бедро. Хъшлака извика и се строполи на пода в коридора. Лежеше там и гледаше Нед Бомонт отдолу нагоре с уплашени кръвясали очи.
Нед Бомонт се отдръпна от него, пъхна лявата си ръка в джоба на панталона си и се обърна към Бърни Диспейн:
— Да излезем навън. Искам да поговоря с теб. — Лицето му беше мрачно-решително.
Над главите им преминаха бързи стъпки, някъде в задната част на сградата се отвори врата, в другия край на коридора се чуха възбудени гласове, но никой не се показа.
Диспейн дълго гледа Нед Бомонт като хипнотизиран. После, без да пророни нито дума, излезе пред него. Нед Бомонт пъхна пистолета в джоба на жилетката си и заслиза по външната стълба, с ръка върху оръжието.
— Към онова такси — заповяда той на Диспейн, сочейки колата, която Джек водеше. Когато стигнаха до таксито, той каза на шофьора да кара накъдето и да е, „обикаляй, докато ти кажа точната посока“.
Бяха в движение, когато Диспейн възвърна гласа си.
— Това е разбойническо нападение — каза той. — Ще ти дам всичко, каквото пожелаеш, защото не искам да бъда убит, но това е чисто и просто разбойническо нападение.
Нед Бомонт се засмя неприятно и поклати глава:
— Не забравяй, че аз се издигнах в обществото и сега съм фактор в окръжната прокуратура.
— Но срещу мен няма никакво обвинение. Не ме търсят. Ти сам каза…
— Аз те излъгах, Бърни, и имаше причини за това. Търсят те.
— За какво?
— За убийството на Тейлър Хенри.
— А, за това ли? Готово съм, дявол да го вземе, да се върна и да се боря. Какви доказателства имате срещу мен? Вярно, че притежавах някои от разписките му. Вярно е също, че избягах през нощта, когато е бил убит. И го попритиснах, като отказа да плати. Но всеки може да направи на пух и прах едно обвинение, изградено върху такива улики. Ей богу, та като съм оставил разписките в сейфа си преди девет и половина, както твърди Лий, нима това не е доказателство, че не съм се опитвал да си взема парите през въпросната нощ?
— Не, но това не е единственото ни обвинение срещу теб.
— Друго не може да има — заяви Диспейн убедено.
Нед Бомонт се усмихна подигравателно.
— Грешиш, Бърни. Спомняш ли си, че когато дойдох тази заран при теб, аз имах на главата си шапка?
— Възможно е. Май имаше.
— А спомняш ли си, че когато излизах, извадих от джоба на палтото си кепе и си го сложих?
В малките очички на мургавия започна да се промъква смущение, страх.
— Дявол да го вземе! Е, и? Какво целиш с това?
— Целя да се сдобия с доказателства. Спомняш ли си шапката, която не ми стоеше много добре?
Гласът на Бърни Диспейн подрезгавя:
— Не зная, Нед. Но за бога, какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че шапката не ми стоеше добре, понеже не беше моя. Спомняш ли си, че шапката, която Тейлър е носил, когато бил убит, не бе намерена?
— Не зная. Не зная нищо за него.
— А аз се мъча да ти обясня, че шапката, която носех тази заран, беше шапката на Тейлър, и сега тя е скрита между седалката и облегалката на кафявото кресло в апартамента ти в „Бъкман“. Мислиш ли, че това плюс останалото ще бъде достатъчно, за да седнеш на електрическия стол?
Диспейн щеше да изкрещи от ужас, ако Нед Бомонт не бе сложил ръка на устата му и не бе изръмжал в ухото му: „Мълчи!“
По мургавото му лице заструи пот. Диспейн притисна Нед Бомонт, улови го с две ръце за реверите на палтото и забръщолеви:
— Слушай, недей така, Нед. Ще получиш всичко до последния цент, който ти дължа, до последния цент с лихвата, ако не ме закачаш. Аз изобщо не съм имал намерение да те ограбвам, Нед, честна дума. Просто бях закъсал и го смятах за заем. Честна дума, Нед. Сега нямам у себе си много, но днес ще получа парите за скъпоценните камъни на Лий, които продадох, и ще ти се разплатя до последния цент. Колко ти дължа, Нед? Ще ти върна всичко веднага, още тази сутрин.