Нед Бомонт блъсна мургавия в другия ъгъл на таксито и каза:
— Три хиляди двеста и петдесет долара.
— Три хиляди двеста и петдесет долара. Ще ги получиш до последния цент, още тази сутрин, веднага. — Диспейн погледна Часовника си. — Да, сър, още тази минута, щом пристигнем там. Старият Стейн ще си е вече у дома. Само кажи, че ще ме пуснеш, Нед, поне в името на миналото.
Нед Бомонт потри замислено, ръце.
— Не мога да те пусна. Във всеки случай не сега. Не бива да забравям, че съм подчинен на окръжния прокурор и че те търся за разпит. Така че можем да се спазарим само за шапката. Ето какво предлагам: върни ми парите, а аз ще се постарая да няма никой, когато открия шапката, и никой нищо не ще узнае. Иначе ще направя така, че да присъства половината нюйоркска полиция и… Ето, това е. Приемаш или не приемаш?
— Ох, боже! — изпъшка Бърни Диспейн. — Кажи на шофьора да ни закара при стария Стейн. Той живее на…
Глава трета
ДИНАМИТЪТ
1
Слизайки от влака, с който се бе върнал от Ню Йорк, Нед Бомонт беше друг човек — прав, висок, със светещ поглед. Само хлътналите му гърди издаваха известна телесна слабост. По цвят и черти лицето му беше здраво. Крачките му бяха широки и гъвкави. Той се изкачи пъргаво по бетонната стълба, която свързваше гарата с улицата, прекоси чакалнята, махна с ръка на някаква позната зад информационното гише и излезе от гарата през една от пътните врати.
Докато чакаше на тротоара да дойде носачът с куфарите му, си купи вестник. Разтвори го, когато беше вече в таксито с багажа си на път към авеню „Рендъл“. Прочете половин колонка от първа страница:
За втори път в разстояние на по-малко от две седмици в семейство Уест от авеню „Ачланд“ 1342 се разигра трагедия. Франсис Ф. Уест, 31-годишен, е бил застрелян снощи на улицата, почти на една пресечка от мястото, където миналия месец неговият брат Норман бил блъснат пред очите му от предполагаема кола на контрабандисти със спиртни напитки.
Франсис Уест, който работел като келнер в ресторант „Рокауей“, се прибирал от работа малко след полунощ, когато, според свидетелите на тази трагедия, бил настигнат от една черна туристическа кола, която се задала от авеню „Ачланд“ с голяма скорост. Щом се изравнила с Уест, колата свърнала към тротоара и според показанията от нея били дадени повече от двайсет изстрела. Уест паднал с осем куршума в тялото и умрял, преди някой да успее да стигне до него. Колата на убийците според показанията не спряла, а незабавно пак набрала скорост и изчезнала зад хълма на Бауман Стрийт. Полицията е затруднена в усилията си да издири колата поради противоречивите показания, дадени от свидетелите, тъй като нито един от тях не е видял някого от хората в автомобила.
Бойд Уест, единственият останал жив брат, който също е бил свидетел па смъртта на Норман миналия месец, не може да си обясни причината за убийството на Франсис. Мис Мери Шепърд, живуща на авеню „Бейкър“ 1917, за която Франсис Уест щял да се жени идущата седмица, също не може да посочи човек, който би желал смъртта на годеника й.
Тимъти Айвънс, предполагаем шофьор на колата, която случайно блъснала и убила Норман Уест миналия месец, отказа да говори пред репортерите в килията си в градския затвор, където е задържан без право на пускане под гаранция и чака да бъде съден за непредумишлено убийство.
2
Нед Бомонт сгъна вестника старателно и бавно го пъхна в един от джобовете на палтото си. Устните му бяха леко стиснати, а очите му горяха в размисъл. Иначе лицето му беше спокойно. Той се облегна в ъгъла на таксито и заигра с незапалена пура.
Щом влезе в апартамента си, не се спря да свали шапката или палтото си, а отиде направо при телефона и набра четири номера, като всеки път питаше там ли е Пол Медвиг и знаят ли къде може да го намери. След четвъртото обаждане се отказа от опитите си да търси Медвиг.
Затвори телефона, взе пурата си от масата, където я бе сложил, запали я, сложи я пак на крайчеца на масата, вдигна телефонната слушалка и набра номера на общината. Помоли да го свържат с кабинета на окръжния прокурор. Докато чакаше, придърпа до телефона един стол, като провря крак под една от долните му подпори, седна и пъхна пурата в устата си.
После заговори по телефона:
— Ало. Там ли е мистър Фар?… Нед Бомонт… Да, благодаря. — Бавно вдъхна и изпусна дим. — Ало, Фар ли е?… Прибрах се само преди две минути… Да. Може ли да се видим веднага?…Добре. Казвал ли ти е Пол нещо за убийството на Уест?…Не знаеш ли къде е?…Виж какво, има една нишка, за която искам да говоря с теб… Е, да речем, след половин час… Добре.