Нед Бомонт взе плика, но не го погледна веднага. Очите му, студени и искрящи, бяха впити в червеното лице на окръжния прокурор.
Под този поглед лицето на Фар стана още по-тъмночервено, той вдигна месеста ръка в умиротворителен жест. Гласът му също беше умиротворителен:
— Аз не му придавам никакво значение, Нед, но… искам да кажа, че при всеки възникнал случай получаваме куп подобни глупости и… е, прочети го и си кажи думата.
След нова продължителна пауза Нед Бомонт отмести погледа си от Фар към плика. Адресът беше напечатан на пишеща машина:
До мистър М. Дж. Фар,
окръжен прокурор,
Общинско управление
Тук
Лично
Пощенският печат носеше дата от предишната събота. Вътре имаше един-единствен бял лист, на който бяха написани с машина три изречения без обръщение и без подпис:
Защо Пол Медвиг е откраднал една от шапките на Тейлър Хенри след убийството му?
Какво е станало с шапката, която Тейлър Хенри е носел, когато е бил убит?
Защо човекът, който твърди, че пръв е открил трупа на Тейлър Хенри, е назначен на служба при вас?
Нед Бомонт сгъна това писъмце, прибра го в плика, захвърли го на бюрото и приглади мустачките си с нокътя на палеца си. От средата наляво и надясно, впери в окръжния прокурор спокоен поглед и му заговори също със спокоен тон:
— Е, и какво?
Бузите на Фар пак затрепкаха там, където покриваха мускулите на челюстта му. Веждите му се сбърчиха над умоляващите очи.
— За бога, Нед — каза той разпалено, — не мисли, че придавам на това кой знае какво значение. Всеки път, когато се случи нещо, получаваме купища такъв боклук. Исках просто да ти го покажа.
— Значи няма нищо лошо, щом ти го възприемаш така — отвърна Нед Бомонт. Очите и гласът му продължаваха да бъдат спокойни. — Казвал ли си на Пол за това?
— За писмото ли? Не. Още не съм се виждал с него. Пък и то пристигна едва тази сутрин.
Нед Бомонт взе плика от бюрото и го пъхна във вътрешния джоб на сакото си. Окръжният прокурор, който проследи пътя на писмото до джоба му, изглежда, се смути, но не каза нищо.
След като скри писмото, Нед Бомонт извади от друг джоб тънка шарена пура и рече:
— На твое място аз не бих му споменал нищо по този въпрос. Той и без това си има достатъчно грижи.
Преди Нед Бомонт да довърши, Фар вметна:
— Разбира се, както кажеш, Нед.
Известно време след това никой от двамата не продума. Фар пак се вторачи в ъгъла на писалището, а Нед Бомонт гледаше замислено Фар. Мълчанието бе прекъснато от тихо бръмчене, което идеше изпод бюрото на окръжния прокурор.
Фар вдигна телефонната слушалка и каза:
— Да, да. — Издадената му напред долна устна похлупи края на горната, а червендалестото му лице се изпъстри с петна. — Не ще ли! — изръмжа той. — Докарайте тоя негодник и им направете очна ставка, пък ако продължава да се опъва, ще обърнем другия край… Да… Действайте. — Той тръшна слушалката върху вилката и се взря свирепо в Нед Бомонт.
Нед Бомонт се спря тъкмо когато палеше пурата си. Задържа я в едната си ръка, а горящата запалка — в другата. Лицето му беше малко издадено напред. Очите му блестяха. Пропъхна крайчеца на езика си между устните, прибра го обратно и раздвижи устни в усмивка, в която нямаше нищо приятно.
— Нещо ново ли? — попита той тихо и настойчиво.
В гласа на окръжния прокурор звучеше яд:
— Става дума за Бойд Уест, другия брат, който разпозна Айвънс. Когато разговаряхме, се сетих за него и пратих хора да го попитат ще може ли да го разпознае повторно. А той, негодникът, казва, че не бил уверен.
Нед Бомонт кимна, сякаш бе очаквал това.
— Е, какво ще стане сега?
— Няма да се измъкне — изръмжа Фар. — Той го разпозна веднъж и ще повтори показанията си, когато застане пред съдебните заседатели. Тъкмо наредих да го докарат и щом свърша с него, ще стане послушен като агънце.
— Така ли? Ами ако не стане? — каза Нед Бомонт. Бюрото на окръжния прокурор се разтърси под ударите на юмрука му.
— Ще стане!
Очевидно Нед Бомонт не беше убеден. Той запали пурата си, угаси запалката и я прибра в джоба си, изпусна дим и запита с малко насмешлив тон: