— Положително ще стане. Но да речем, че не стане? Ако погледне Тим и каже: „Не съм сигурен, че е той“?
Фар пак тупна по бюрото си.
— Няма да каже… когато го пообработя… волю-неволю ще застане пред съдебните заседатели и ще заяви: „Той е“.
Насмешката от лицето на Нед Бомонт изчезна. Той заговори малко уморено:
— Ще отрече, че го е разпознал. Знаеш, че така ще стане. И какво можеш да сториш? Нищо, нали? Значи няма в какво да обвиниш Тим Айвънс. Намерили сте колата с алкохол там, където я оставил, но единственото ви доказателство, че именно той я е шофирал, когато е блъснала Норман Уест, са свидетелските показания на двамата братя. Така че щом Франсис е мъртъв, а Бойд се бои да говори, значи обвинението увисва във въздуха, и това ти е известно.
— Ако мислиш, че ще си седя мирно на… — разкрещя се Фар разярен.
Но с нетърпеливо движение на ръката, която държеше пурата, Нед Бомонт го прекъсна.
— Все едно е дали седиш, дали стоиш прав или караш велосипед — каза той, — ти си бит и го знаеш.
— Така ли? Но аз съм прокурор на града и на окг ръга и… — Фар изведнъж спря да беснее. Прокашля се и преглътна. Войнствеността изчезна от очите му, замести я първо смущение, а после — нещо подобно на страх. Той се наведе през бюрото толкова разтревожен, че не можеше да скрие този страх, изписан на червендалестото му лице. Каза:
— Разбира се, ако ти… ако Пол… искам да кажа, ако по някаква причина аз не бива… нали разбираш, можем да замажем тая работа.
Усмивката, в която нямаше нищо приятно, отново повдигна крайчеца на устните на Нед Бомонт и очите му заблестяха през дима на пурата. Той поклати полека глава и заговори бавно, с неприятно мазен тон:
— Не, Фар, няма никаква причина, поне от тоя род. Пол обеща да измъкне Айвънс след изборите, но ако искаш вярвай, Пол никога не е нареждал да убиват когото и да било и дори да е направил това, не е заради Айвънс, той не заслужава чак да убият човек заради него. Не, Фар, няма никаква причина и не искам да мислиш, че има.
— За бога, Нед, разбери ме правилно — запротестира Фар. — Ти много добре знаеш, че няма в града друг като мен, който да държи толкова за Пол и за теб. Не може да не знаеш това. Исках да ти кажа само, че… е, че винаги можете да разчитате на мене.
— Това е чудесно — отвърна Нед Бомонт без особен възторг и стана.
Фар също стана и излезе иззад бюрото с протегната червена ръка.
— Закъде бързаш? — попита той. — Защо не останеш да видиш как ще се държи тоя Уест, когато го доведат? Впрочем — погледна часовника си — какво ще правиш тази вечер? Съгласен ли си да вечеряме заедно?
— Съжалявам, не мога — отговори Нед Бомонт. — Трябва да вървя.
Той позволи на Фар да му раздруса ръката, а в отговор на настоятелната покана на окръжния прокурор да се отбива по-често и да се съберат някоя вечер промърмори: „Добре, нямам нищо против“ — и излезе.
3
Когато Нед Бомонт влезе, Уолтър Айвънс стоеше до един от работниците на машините за коване на пирони във фабриката за дървен амбалаж, където беше майстор. Той забеляза Нед Бомонт веднага и като го поздрави с вдигната ръка, тръгна по централната пътека, но в порцелановосините очи и кръглото светло лице на Айвънс имаше някакси по-малко удоволствие, отколкото изглежда се мъчеше да им придаде.
— Здравей, Уолт — каза Нед Бомонт, като се полуобърна към вратата, за да избегне необходимостта да разговаря или демонстративно да не окаже внимание на протегнатата ръка. — Хайде да се махнем оттук, много е шумно.
Айвънс каза нещо, но го заглуши трясъкът на чуковете, забиващи гвоздеи в дървото, и двамата тръгнаха към отворената врата, през която бе влязъл Нед Бомонт. Навън имаше широка площадка от дебели греди. Стълба с дъсчени стъпала се спущаше на двайсет фута до земята.
Когато застанаха на дървената площадка, Нед Бомонт запита:
— Знаеш ли, че един от свидетелите против брат ти е убит нощес?
— Д-да, ч-четох във в-в-вестника.
— А знаеш ли, че другият свидетел сега не е толкова уверен, че ще може да разпознае Тим? — попита Нед Бомонт.
— Н-не, не знаех това, Н-Нед.
— Обаче знаеш, че ако не го разпознае. Тим ще отърве кожата — каза Нед.
— Д-да.
— Май не се радваш много — забеляза Нед Бомонт.
Айвънс обърса чело с ръкава на ризата си.
— Ами, р-радвам се, Н-Нед, к-кълна се в бога, р-радвам се!
— Ти познаваше ли Уест? Оня, убития?
— Н-не, само в-веднъж ходих при него д-да го помоля да не з-закача Т-Тим.
— Какво ти отговори?
— Отказа.
— Кога беше това?
Айвънс запристъпя от крак на крак и отново обърса лицето си с ръкава на ризата.
— Преди д-д-два-три д-дни.