Нед Бомонт попита тихо:
— А имаш ли представа, Уолт, кой може да го е убил?
Айвънс енергично поклати глава.
За момент Нед Бомонт се вторачи замислено над рамото на Айвънс. Тропотът на ковачните машини идеше през вратата от десет стъпки разстояние, а от друг етаж се чуваше скърцане на триони. Айвънс пое дълбоко въздух и го изпусна.
Лицето на Нед Бомонт изразяваше съчувствие, когато отново се взря в порцелановосините очи на по-ниския. Той се наклони леко напред и попита:
— С чиста съвест ли си, Уолт? Предполагам, че ще се намерят хора, които да помислят, че ти може да си застрелял Уест, за да спасиш брат си. Имаш ли…
— А-а-аз бях в к-клуба цяла вечер, от осем часа д-д-до след д-два тази сутрин — отговори Уолтър Айвънс бързо, доколкото му позволяваше говорният дефект. — И Хари Слос, и Б-Бен Ферис, и Брейджър м-м-могат да п-потвърдят това.
Нед Бомонт се засмя.
— Имаш късмет, Уолт — каза той весело.
Обърна гръб на Уолтър Айвънс и се спусна по дъсчените стъпала на улицата, пренебрегвайки много дружелюбното: „Довиждане, Нед“ на Уолтър Айвънс.
4
От фабриката за дървен амбалаж Нед Бомонт мина четири пресечки до един ресторант и използва телефона. Набра номера, на който бе говорил по-рано през деня, и пак попита за Пол Медвиг, но него го нямаше, затова поръча да му предадат да се обади. После взе такси и се прибра в квартирата си.
Пощата, вече намираща се на масата до вратата, се беше допълнила с нова. Той закачи шапката и палтото си, запали пура и седна с писмата на най-голямото от червените си плюшени кресла. Четвъртият плик, който отвори, беше подобен на този, който му бе показал окръжният прокурор. В него имаше един-единствен лист с три напечатани на пишеща машина изречения без обръщение и подпис:
След смъртта на Тейлър Хенри ли намерихте трупа му, или присъствахте на убийството?
Защо съобщихте за смъртта му едва след като полицията намери трупа?
Мислите ли, че можете да спасите виновните, като изфабрикувате улики против невинните?
Присвил очи и сбърчил чело над това писмо, Нед Бомонт смукна дълбоко от пурата си. Той го сравни с полученото от окръжния прокурор. Хартията и шрифтът бяха еднакви; еднакви бяха и подредбата на изреченията върху всеки лист, и датата на пощенския печат.
Навъсен, той прибра всяко от писмата в съответния плик и ги пъхна в джоба си, но веднага ги извади пак да ги прочете и прегледа отново. Поради прекомерно бързото пушене пурата му гореше неравномерно от едната страна. Сложи пурата на ръба на масата до себе си с гримаса на отвращение и задърпа с пръсти нервно мустачките си. Прибра отново писмата и се облегна в креслото, като се загледа в тавана и загриза нокътя на показалеца си. Прокара пръсти по косата си. Пъхна върха на пръста си между яката и шията. Привдигна се а извади пак пликовете от джоба си, но ги върна обратно, без да ги погледне. Прехапа долната си устна. Накрая се отърси нетърпеливо и зачете останалата поща. Още я четеше, когато телефонът иззвъня. Отиде да се обади.
— Ало… А, здравей, Пол, къде си?… Колко време ще останеш там?… Да, чудесно, отбий се пътьом… Добре, ще бъда тук.
И се надвеси отново над пощата си.
5
Пол Медвиг пристигна в квартирата на Нед Бомонт, когато камбаните в посивялата църква от другата страна на улицата биеха за вечерня. Още от вратата се провикна сърдечно:
— Здравей, Нед. Кога се прибра? — Беше облечен в костюм от сив туид.
— Късно тази заран — отговори Нед Бомонт, докато се ръкуваха.
— Откри ли нещо?
Нед Бомонт показа връхчетата на зъбите си в доволна усмивка.
— Намерих каквото търсех… всичко.
— Чудесно. — Медвиг захвърли шапката си на един фотьойл и седна на друг до камината.
Нед Бомонт се върна на креслото си.
— Случи ли се нещо в мое отсъствие? — попита той, като взе пълната до половина чаша, поставена до сребърния съд за приготвяне на коктейли до лакътя му!
— Оправихме бъркотията около договора за канализацията.
Нед Бомонт сръбна от коктейла си и попита:
— Много ли трябваше да отстъпиш?
— Твърде много. Няма да остане нищо от предвижданата печалба, но така е по-добре, отколкото да рискуваме да размътваме водата точно преди изборите. Ще наваксаме от пътния строеж идущата година, когато ще продължи връзката със Салем и Чеснът.
Нед Бомонт кимна, загледан в опънатите кръстосани глезени на русокосия.
— Не бива да носиш копринени чорапи с костюм от туид — каза той.
Медвиг вдигна крак, протегна го и погледна глезена си.
— Така ли? Аз пък обичам мекотата на коприната.
— Тогава не носи костюм от туид. Погребаха ли вече Тейлър Хенри?