— В петък.
— А ти ходи ли на погребението?
— Да — отговори Медвиг и добави малко смутено: — По съвет на сенатора.
Нед Бомонт сложи чашата си на масата, извади от малкото джобче на сакото си бяла носна кърпичка и я допря до устните си.
— Как е сенаторът? — той погледна изкосо русокосия с нескрита насмешлива искрица в очите.
Медвиг отговори, пак малко смутено:
— Добре е. Прекарах почти целия следобед горе при него.
— В неговата къща ли?
— Ъхъ.
— Там ли беше русата опасност? Медвиг присви леко вежди и отговори:
— Джанет беше там.
Нед Бомонт прибра кърпичката си, от гърлото му се изтръгна задавен клокочещ звук и той промърмори:
— М-м-м. Сега пък Джанет. Докъде си стигнал с нея?
Медвиг възвърна самообладанието си. Той каза спокойно:
— Все още се надявам, че ще се оженим.
— А тя знае ли вече това — че имаш почтени намерения?
— За бога, Нед! — запротестира Медвиг. — Докога ще ме разпитваш?
Нед Бомонт се засмя, взе сребърния прибор за коктейл, разклати го и напълни отново чашата си.
— Какво мислиш за убийството на Франсис Уест? — запита той, като се облегна с чаша в ръка.
Медвиг като че за момент се обърка. После лицето му се проясни и каза:
— Аха, става въпрос за човека, застрелян на авеню „Ачланд“ нощес, нали?
— Именно за него.
През сините очи на Медвиг отново премина лека сянка на смущение.
— Е, аз не го познавах — каза той.
— Той беше един от свидетелите против брата на Уолтър Айвънс — допълни Нед Бомонт. — А другият свидетел, Бойд Уест, се бои да дава показания, така че обвинението отпада.
— Чудесно — каза Медвиг, но след като думата излезе от устата му, в очите му се появи съмнение. Прегъна нозе и се наведе напред. — Бои ли се? — попита той.
— Да, или по-скоро сплашен е, ако ти харесва повече.
Лицето на Медвиг стана напрегнато, а очите му се превърнаха в каменносини кръгчета.
— Накъде биеш, Нед? — попита той рязко.
Нед Бомонт пресуши чашата си и седна върху масата.
— След като си казал на Уолт Айвънс, че не можеш да измъкнеш Тим, докато не минат изборите, онзи споделил грижите си с Шед О’Тори — произнесе той бавно и монотонно, като че разказваше урок. — Шед пратил неколцина от бандитите си да сплашат двамата Уестовци да не свидетелстват против Тим. Единият от тях не се уплашил и те го пречукали.
Медвиг възрази намръщен:
— Какво го интересуват Шед грижите на Тим Айвънс?
Посягайки към прибора за коктейл, Нед Бомонт отвърна раздразнен:
— Е, само си правя догадки. Да оставим този въпрос.
— Не го усуквай, Нед. Знаеш, че ценя твоите догадки. Ако имаш нещо предвид, кажи.
Нед Бомонт сложи прибора за коктейл на масата, без да си налее в чашата, и заговори:
— Може да е само догадка, Пол, но така мисля аз. Всички знаят, че Уолт Айвънс работи за теб в трети район, че е член на клуба и тъй нататък и че ти си готов да направиш каквото можеш, за да избавиш брат му от беда, ако те помоли. А сега всички или мнозина ще започнат да си задават въпроса дали свидетелите против брат му не са сплашени и застреляни по твое нареждане. Така поне ще си мислят външните хора, женските клубове, от които напоследък ти толкова се страхуваш, и порядъчните граждани. А вътрешните — повечето от тия, на които им е все едно дали си направил това или не — ще разберат горе-долу истината. Ще научат, че един от твоите хора е бил принуден да се обърне към Шед за помощ и че Шед му е помогнал. Ето в каква беля те е вкарал Шед… а може би смяташ, че не е способен на такова неща?
Медвиг изръмжа през зъби:
— Много добре зная, че е способен, мръсникът. — Той се бе навел намръщено над един зелен лист, извезан на килима в нозете му.
Като изгледа внимателно русокосия, Нед Бомонт продължи:
— Но да погледнем на въпроса и под друг ъгъл. Може нищо да не стане, ала ти си застрашен, ако Шед реши да използва това положение.
Медвиг вдигна глава и попита:
— Какво положение?
— Уолт Айвънс прекарал в клуба почти цялата нощ до два часа сутринта. Тоест около три часа повече от обикновено, като се изключат вечерите на избори или на банкети. Разбираш ли? Подготвял си е алиби — в нашия клуб. Ами ако… — Нед Бомонт сниши глас, а тъмните му очи се закръглиха и станаха сериозни — ако Шед измени на Уолт и пробута лъжливи доказателства, че той е убил Уест? Тогава твоите женски клубове и всички други, които обичат да крякат за какво ли не, ще си помислят, че алибито на Уолт е нагласено — че ние сме го нагласили, за да прикрием Уолт.
— Мръсник — повтори Медвиг. Той стана и пъхна ръце в джобовете на панталоните си. — О, боже мой, защо не бяха свършили изборите или поне да бяха още далеч!…