— Тогава нищо подобно нямаше да се случи.
Медвиг направи две крачки към средата на стаята.
Промърмори: „Дяволите да го вземат!“ — и се спря вторачен навъсено в телефона на поставката до вратата на спалнята. Огромните му гърди се движеха в такт с дишането. Без да поглежда Нед Бомонт, той произнесе с крайчеца на устата си:
— Измисли как да се измъкнем от това положение. — Направи крачка към телефона, но се спря. — Впрочем няма нужда — каза той и се обърна с лице към Нед Бомонт. — Аз смятам да изгоня Шед от нашето градче. Омръзна ми да се върти тук. Мисля да го натиря веднага, още тази вечер.
— Как например? — попита Нед Бомонт.
Медвиг се ухили:
— Например — отговори той — ще накарам Рейни да затвори „Кучешката колибка“, „Райската градина“ и всички други вертепи, от които, както знаем, са заинтересувани Шед или някои от приятелите му. Ще накарам Рейни да ги ликвидира един по един, без много-много да се церемони, още тази нощ. Нед Бомонт възрази колебливо:
— Ще вкараш Рейни в беля. Нашите полицаи не са свикнали да си дават голям зор, когато прилагат закона за сухия режим. Тази работа едва ли ще им хареса.
— Поне веднъж могат заради мен да нарушат навиците си — каза Медвиг, — и пак няма да ми се издължат напълно.
— Дано. — Лицето и гласът на Нед Бомонт все още показваха съмнение. — Но цялата тази работа много ми напомня използването на динамит, за да взривиш врата на сейф, която можеш да отвориш безшумно, с шперц.
— Имаш ли нещо предвид, Нед?
Нед Бомонт поклати глава:
— Нищо определено, но не е зле да почакаме два-три дни, докато…
Сега пък Медвиг поклати глава.
— Не — каза той. — Аз искам да се действа. Не разбирам нищо от отваряне на сейфове, Нед, но умея да се бия — по своему — с двете ръце. Не можах да се науча да се боксирам; колкото пъти опитвах, все ме натупваха. Ще употребим срещу мистър О’Рори динамит.
6
Жилестият човек, носещ очила с рогови рамки, каза:
— И тъй, няма защо да се безпокоите за това. — Той се излегна самодоволно в креслото си.
Другият, от лявата му страна — кокалест човек с гъсти кестеняви мустаци и немного коса на главата си — се обърна към този от лявата си страна.
— Не ми се вижда толкова лесно.
— Така ли? — Жилестият се извърна и погледна през очилата си кокалестия. — Виж какво, Пол няма нужда да идва лично в моя район, за да…
— Глупости! — тросна се костеливият.
Медвиг се обърна към костеливия:
— Брийн, срещна ли се с Паркър?
Брийн отговори:
— Да, срещнах се, той каза пет, но мисля, че можем да измъкнем от него още две.
— Има си хас! — вметна подозрително очилатият. Брийн му се усмихна подигравателно през рамо.
— Така ли? А от кого другиго би измъкнал толкова?
На широката дъбова врата някой почука три пъти: Нед Бомонт стана от стола, който бе възседнал обратно, и отиде до вратата. Открехна я малко.
Човекът, който бе почукал, беше мургав, с ниско чело и син, доста измачкан костюм. Той не се опита да влезе в стаята, а заговори полугласно, но толкова развълнувано, че всички в стаята чуваха думите му.
— Шед О’Рори е долу. Иска да се види с Пол.
Нед Бомонт затвори вратата и се облегна с гръб на нея, погледна Пол Медвиг. Единствени те двамата от десетте мъже в стаята, изглежда, не се смутиха от съобщението на нискочелия. Останалите не показваха вълнението си открито — у някои то пролича но внезапното вцепеняване, — но дишането на нито един не беше спокойно както преди.
Нед Бомонт сякаш не знаеше, че е излишно да повтаря, произнесе с тон, който показваше, че му е интересно как ще реагират на думите му:
— О’Рори иска да се види с теб. Той е долу.
Медвиг погледна часовника си.
— Кажете му, че сега съм зает, но ако почака малко, ще го приема.
Нед Бомонт кимна и отвори вратата.
— Кажи му, че Пол е зает в момента — нареди той на човека, който бе почукал, — но ако потрае малко, Пол ще го приеме — и пак затвори вратата.
Медвиг вече разпитваше някакъв субект с квадратно жълтеникаво лице има ли шансове да получат повече гласове оттатък Чеснът Стрийт. Човекът с квадратното лице отговори, че според него ще получат повече от предишния път, „значително повече“, но все пак недостатъчно, за да смажат опозицията. Докато говореше, очите му непрекъснато шареха настрана, към вратата.
Нед Бомонт отново яхна стола си до прозореца и запуши пура.
Медвиг се обърна към друг с въпрос каква помощ за предизборната кампания може да се очаква от някой-си Хартуик. Тоя не следеше вратата, но отговаряше доста несвързано.
Нито спокойното изражение на Медвиг и на Нед Бомонт, нито деловата им съсредоточеност върху проблемите на кампанията не можеха да разсеят напрежението в стаята.