Нед Бомонт каза: „Добре, благодаря“ — и прибра чека в джоба си.
Медвиг сръбна от бирата, изяде едно кренделче, понечи да пие отново, но сложи халбата на масата и запита:
— Да не би да ти тежи нещо… някаква неприятност… Освен онова, което стана в клуба днес следобед?
Нед Бомонт поклати глава:
— Нямаш право да ми говориш така. Никой няма право.
— E-e, Нед, аз нищо не съм казал.
Нед Бомонт не му възрази. Медвиг пак сръбна.
— Ще ми кажеш ли защо мислиш, че съм постъпил неправилно с О’Рори?
— Няма да има никаква полза от това.
— Все пак, опитай!
— Добре, но повтарям ти, няма да има полза — каза Нед Бомонт и се наклони със стола си назад, държейки в едната си ръка халбата, а в другата — няколко кренделчета. — Шед ще се бори. Не може другояче. Ти го постави натясно. Каза му, че тук е завинаги свършено с него. Сега не му остава нищо друго освен да приеме предизвикателството. Той ще направи всичко възможно, за да ти подложи динена кора в изборите. Ако пък ти спечелиш изборите, ще трябва да си прибере чукалата. Но сега ти използваш полицията срещу него. В такъв случай той ще трябва да се бори срещу полицията, и ще го направи. А това значи, че ще имаме, както се казва, вълна от престъпления. Ти искаш цялата градска администрация да бъде преизбрана. Ако им сервираш точно преди изборите вълна от престъпления — а аз се обзалагам, че няма да успеят да се справят с нея, — ще ги изложиш като некадърници. Те…
— Значи мислиш, че трябва да сложа оръжие, а? — запита Медвиг намръщено.
— Съвсем не мисля така. Смятам, че трябваше да му оставиш някаква вратичка, път за отстъпление. Не биваше да го притискаш до стената.
Медвиг се намръщи още повече.
— Не разбирам твоята бойна тактика. Той започна пръв. Аз зная едно: че когато притиснеш някого до стената, трябва да атакуваш и да го довършиш. Досега тази система винаги ми е помагала. — Той се изчерви леко. — Е, не се смятам за Наполеон или друг като него, Нед, но от разсилен у Пеки Флъд на Пето авеню аз се издигнах до сегашното си завидно положение.
Нед Бомонт допи халбата си и спусна предните крака на стола си на пода.
— Предупредих те, че няма да има никаква полза — рече той. — Прави каквото щеш. Продължавай да мислиш, че това, което е минавало на Пето авеню, ще мине навсякъде.
В гласа на Медвиг звучеше и негодувание, и смиреност, когато запита:
— Ти, Нед, май нямаш високо мнение за мене като политик?
Сега Нед Бомонт се изчерви:
— Не съм казвал такова нещо, Пол — отговори той.
— Но именно това излиза, нали? — настояваше Медвиг.
— Не, но мисля, че този път се остави да те надхитрят. Първо, позволи на Хенриевци да те придумат да подкрепиш сенатора. Тогава имаше възможност да атакуваш и да довършиш един притиснат до стената враг, но се оказа, че този враг има дъщеря, обществено положение и прочие, така че ти…
— Стига, Нед! — изръмжа Медвиг.
Лицето на Нед Бомонт стана безизразно. Той се изправи, промърмори: „Е, трябва да вървя“ — и пое към вратата.
Медвиг веднага скочи след него, сложи ръка на рамото му и каза:
— Почакай, Нед.
— Махни си ръката — рече Нед Бомонт, без да се обръща.
Медвиг улови с другата си ръка лакътя на Нед Бомонт и го завъртя към себе си.
— Слушай, Нед — подзе той.
— Пусни ме — каза Нед Бомонт. Устните му бяха бледи и стиснати.
Медвиг го разтърси:
— Не ставай глупав. Нали с теб…
Левият юмрук на Нед Бомонт удари Медвиг в устата.
Медвиг го пусна и отстъпи две крачки. Докато пулсът му удари три пъти, стоеше с отворена уста и учудено лице. После лицето му потъмня от гняв и стисна устни така, че челюстта му се втвърди и мускулите й изпъкнаха. Сви ръце в юмруци, наежи се и политна напред.
Нед Бомонт замахна встрани и сграбчи една от тежките стъклени халби на масата, но не я вдигна. Тялото му се наклони малко към халбата. Сега той стоеше точно срещу русокосия. Лицето му беше изопнато и неподвижно, с напрегнати бръчки около устата. Тъмните му очи бяха впити свирепо в сините очи на Медвиг.
Стояха така, на по-малко от един ярд един от друг — единият рус, висок и с мощно телосложение, наведен силно напред, с наежени и едри плещи и стиснати големи юмруци; другият — тъмнокос и тъмноок, висок и слаб, наклонен леко настрана, с полегато извита ръка, хванала тежка стъклена халба за дръжката — и в тишината на стаята се чуваше само дишането им. От бара зад тънката врата не идеше никакъв звук — нито звън на чаши, нито шум на гласове, нито плясък на вода.
Когато минаха цели две минути, Нед Бомонт пусна халбата и обърна гръб на Медвиг. Нищо не се промени в лицето на Нед Бомонт, само очите му, които вече не фиксираха очите на Медвиг, станаха сурови и студени, гневът в тях угасна. Той пристъпи бавно към вратата.