Медвиг заговори дрезгаво, издълбоко:
— Нед.
Нед Бомонт се спря. Лицето му пребледня още повече. Но не се обърна.
— Ти си откачен хлапак — каза Медвиг.
Тогава Нед Бомонт бавно се обърна.
Медвиг протегна разтворена длан и блъсна Нед Бомонт в лицето така, че той загуби равновесие и трябваше да отмести бързо крак на тая страна и да се улови за един от големите столове до масата.
— Би трябвало да те пребия от бой — каза Медвиг.
Нед Бомонт се усмихна гузно и се отпусна на стола, за който се бе подпрял. Медвиг седна срещу него и почука по масата с халбата си.
Барманът отвори вратата и подаде глава.
— Още бира — поръча Медвиг.
През отворената врата от бара идеше човешка глъчка, звън на чаши и чукане на чашите в дърво.
Глава четвърта
КУЧЕШКА ТА КОЛИБКА
1
Закусвайки в леглото, Нед Бомонт подвикна: „Влез“, а после, когато външната врата се отвори и пак се затвори: „Кой е?“
Нисък, дрезгав глас във всекидневната запита: „Къде си, Нед?“ И преди Нед Бомонт да успее да отговори, притежателят на дрезгавия глас застана на вратата на спалнята и каза: „Много си се разглезил“. Той беше як младеж с квадратно бледо лице, широка уста с дебели устни, от ъгълчето на която висеше цигара, и весели, тъмни, малко кривогледи очи.
— Здравей, Уиски — отвърна му Нед Бомонт. — Сядай.
Уиски огледа стаята.
— Екстра свърталище си имаш тук — рече той. Извади цигарата от устата си и без да обръща глава, посочи с цигарата през рамо всекидневната зад гърба си. — Защо е всичкият тоя багаж? Заминаваш ли?
След като старателно сдъвка и преглътна пържените яйца, Нед Бомонт отговори:
— Да, имам такова намерение.
— Така ли? — каза Уиски, като пристъпи към един стол срещу леглото и седна. — За къде?
— Може би за Ню Йорк.
— Какво значи „може би“?
— Ами имам билет за там — отговори Нед Бомонт.
Уиски изтърси пепелта от цигарата си на пода, пъхна отново цигарата в лявата страна на устата си и изсумтя:
— Колко време ще отсъстваш?
Нед Бомонт задържа кафената чаша по средата между таблата и устата си. Погледна замислено бледия младеж. Най-после каза: „Билетът е само за отиване“ — и отпи.
Уиски примижа срещу Нед Бомонт, като едното от тъмните му очи се затвори съвсем, а другото се смали на тънка лъскава цепка. Извади цигарата от устата си и пак тръсна пепелта на йода. Дрезгавият му глас прозвуча убедително:
— Защо не се срещнеш с Шед, преди да заминеш? — предложи той.
Нед Бомонт сложи чашата си на таблата и се усмихна.
— С Шед не сме чак толкова големи приятели, та да се обиди, ако замина, без да се сбогувам — каза той.
— Не е там работата — каза Уиски.
Нед Бомонт премести таблата от скута си на нощното шкафче до леглото. Обърна се по хълбок, като се подпря с лакът на възглавниците. Придърпа завивките по-нагоре над гърдите си. Едва тогава запита:
— А каква е работата?
— Работата е там, че трябва да се сработиш с Шед.
Нед Бомонт поклати глава.
— Аз не съм на такова мнение.
— Не грешиш ли? — попита Уиски.
— Възможно е — призна човекът в леглото. — Веднъж през 1912 година сбърках. Но забравих за какво беше.
Уиски стана и смачка цигарата си в една от чиниите на таблата. Застана край леглото на масичката и каза:
— Защо не опиташ, Нед?
Нед Бомонт се намръщи.
— Това ми се струва празно губене на време, Уиски. Мисля, че няма да можем да се погаждаме с Шед.
Уиски смукна шумно между зъбите си. Извивката на дебелите му устни надолу придаде на този звук презрителна нотка.
— Шед смята, че ще можете — каза той.
Нед Бомонт облещи очи.
— Така ли? Той ли те прати тук?
— Разбира се, че той, дявол да го вземе — отговори Уиски. — Да не мислиш, че ще дойда тук да ти говоря така, ако не ме беше пратил?
Нед Бомонт пак присви очи и запита:
— Защо?
— Защото смята, че ще можете да се сработите.
— Имам предвид друго — обясни Нед Бомонт, защо смята, че аз искам да се сработвам с него?
Уиски направи възмутена гримаса.
— Да не ме будалкаш, Нед? — попита той.
— Не.
— Тогава защо се правиш на ударен, дявол да го вземе? Всички в града знаят за спречкването ти с Пол вчера в бара на Пип Карсън?
Нед Бомонт кимна.
— Аха, значи такава била работата — произнесе той тихо, сякаш на себе си.
— Именно — отговори му човекът с дрезгавия глас. — Шед е разбрал, че си се скарал с Пол, понеже смяташ, че той не бива да затваря заведенията на Шед. Така че, ако си умен, сега ще можеш да въртиш Шед на пръста си.