Нед Бомонт каза замислено:
— Не знам. Искам да се махна оттук, да се върна в големия град.
— Бъди умен — изграка Уиски. — И след изборите големият град ще си бъде на мястото. Я си стой тука. Знаеш, че Шед е червив от пари и ги пръска щедро, само и само да бие Медвиг. Стой си тук и ще си получиш пая.
— Е, добре — изрече Нед Бомонт бавно, — нищо няма да ми навреди, ако поговоря с него.
— Напълно си прав, няма да ти навреди — разпали се Уиски. — Обличай се да тръгваме веднага.
— Добре — каза Нед Бомонт и се измъкна от леглото.
2
Шед О’Рори стана и се поклони.
— Радвам се, че те виждам, Бомонт — рече той, — сложи си шапката и палтото къде да е. — Но не си подаде ръката.
Нед Бомонт поздрави: „Добро утро“ и взе да сваля палтото си.
Уиски подвикна от вратата:
— Е, хайде, ще се видим по-късно, момчета.
— Добре. Заповядай — каза О’Рори.
Уиски, отдръпвайки се заднишком, затвори вратата и ги остави сами.
Нед Бомонт метна палтото си върху страничната облегалка на едно канапе, сложи шапката си върху палтото и седна до тях. Той гледаше О’Рори равнодушно.
О’Рори се бе върнал на креслото си — дебело подплатена, тумбеста мебел в тъмновинено и златисто. Той преметна крак въз крак и сключи ръце върху коляното отгоре така, че връхчетата на пръстите се допираха. Отпусна изящно изваяната си глава на гърдите; сивосините му очи гледаха Нед Бомонт изпод вежди. С приятния си, подчертано ирландски акцент изрече:
— Задължен съм ти, загдето се опита да разубедиш Пол…
— За нищо не си ми задължен — отвърна Нед Бомонт.
— Не съм ли? — учуди се О’Рори.
— Не си. Тогава аз бях на негова страна. Говорех му все за негово добро. Смятах, че не постъпва правилно.
О’Рори се усмихна кротко.
— Дано да разбере това, преди да е станало късно — каза той.
Известно време двамата мълчаха. Полупотънал в креслото си, О’Рори се усмихваше на Нед Бомонт. А от канапето Нед Бомонт гледаше О’Рори с очи, които не издаваха мислите му.
О’Рори наруши мълчанието с въпрос:
— Какво ти каза Уиски?
— Нищо особено. Каза само, че искаш да се срещнеш с мен.
— Тук е бил прав — рече О’Рори, раздели пръстите си и потупа опакото на тънката си ръка с дланта на другата. — Завинаги ли скъсахте с Пол?
— Предполагах, че знаеш — отговори Нед Бомонт. — Мислех, че именно за това ме повика.
— Да подочуеш нещо и да знаеш с положителност не е едно и също — каза О’Рори. — Какво възнамеряваш да правиш сега?
— Имам в джоба си билет за Ню Йорк и съм прибрал дрехите си.
О’Рори вдигна ръка и приглади лъскавата си бяла коса.
— Дошъл си тук чак от Ню Йорк?
— Никому не съм казвал откъде съм дошъл.
О’Рори свали ръка от главата си и махна с нея, сякаш да подчертае думите си:
— Да не мислиш, че ме интересува кой от къде идва?
Нед Бомонт замълча.
— Но ме интересува къде ще отидеш — продължи белокосият, — ако зависеше от мен, поне засега не бива да ходиш в Ню Йорк. Не ти ли е идвало наум, че все още можеш да имаш голяма полза, ако останеш тук?
— Не — отвърна Нед Бомонт, — по-точно до пристигането на Уиски.
— А какво мислиш сега?
— И аз не знам. Чакам да чуя какво ще кажеш ти.
О’Рори заопипва косата си. Синьосивите му очи гледаха дружелюбно и проницателно.
— От колко време си тук? — попита той.
— От година и три месеца.
— А откога сте близки с Пол?
— От една година. О’Рори кимна.
— И сигурно знаеш много за него — подхвърли той.
— Зная.
— И навярно са ти известни доста неща, които могат да ми бъдат полезни — добави О’Рори.
Нед Бомонт произнесе монотонно:
— Да чуем какво предлагаш.
О’Рори се измъкна от дълбокото си кресло и тръгна към една врата срещу онази, от която бе дошъл Нед Бомонт. Когато я отвори, влезе огромен английски булдог, който се поклащаше като гъска. О’Рори се върна на креслото си. Кучето легна на килима пред виненозлатистия фотьойл и впери мрачни очи в господаря си.
О’Рори заговори:
— Първо, мога да ти предложа възможност да го върнеш тъпкано на Пол.
— Това не ми е нужно — отвърна Нед Бомонт.
— Така ли?
— Смятам, че ние сме квит.
О’Рори вдигна глава и запита тихо:
— Значи не искаш с нищо да му напакостиш?
— Не съм казвал такова нещо — отговори Нед Бомонт малко раздразнено. — Нямам нищо против да му напакостя, но мога да го сторя сам винаги, когато пожелая. Не мисли, че ми правиш услуга, като ми предлагаш такава възможност.
О’Рори заклати добродушно глава.
— Това ми е достатъчно — каза той. — Важното е да пострада. Но защо е очистил младия Хенри?