Нед Бомонт се засмя.
— По-полека — рече той. — Ти още не си ми предложил нищо. Хубаво куче. На колко години е?
— Почти на крайния предел, седем. — О’Рори протегна крак и потърка с върха на обувката си носа на кучето. Кучето помръдна лениво опашка. — Какво ще кажеш, ако след изборите ти дам най-хубавия игрален дом в този щат и те оставя да се разпореждаш там, докогато желаеш. Освен това ще ти осигуря пълна закрила.
— Това е предложение с „ако“ — каза Нед Бомонт с малко отегчен тон, — първо: ако спечелиш изборите. Във всеки случай не ми се остава тук след изборите и дори преди тях.
О’Рори престана да търка носа на кучето с върха на обувката си. Той отново погледна Нед Бомонт, усмихна се замечтано и попита:
— Нима не мислиш, че ще спечелим изборите?
Нед Бомонт се усмихна:
— Не бих се обзаложил.
Все тъй усмихнат замечтано, О’Рори зададе друг въпрос:
— Май не си много запален да минеш на моя страна, а, Бомонт?
— Не. — Нед Бомонт стана и взе шапката си. — Не съм си и помислял такова нещо. — Гласът му беше небрежен, лицето му — безстрастно вежливо. — Аз казах на Уиски, че ще бъде само празно губене на време. — Посегна за палтото си.
— Седни — заповяда беловласият. — Аз мисля, че имаме още да говорим. И накрая можем да постигнем някакво споразумение.
Нед Бомонт се Поколеба, повдигна леко рамене, свали шапката си, сложи я на канапето заедно с палтото си и седна до тях.
О’Рори заговори:
— Ще ти дам веднага десет хиляди в брой, ако ме подкрепиш, и още десет вечерта след изборите, ако бием Пол, а предложението ми за онова заведение остава в сила.
Нед Бомонт сви устни и загледа О’Рори мрачно, изпод сбърчени вежди.
— Значи искаш да му изменя — каза той.
— Искам да отидеш в редакцията на „Обзървър“ с пълни подробности за всичките му машинации, които са ти известни: договорите за канализацията, как и защо е убит Тейлър Хенри, за оная афера с Шумейкър миналата зима, с какви методи управлява града.
— Работата с канализацията не стана — рече Нед Бомонт, сякаш умът му беше зает повече с други мисли. — Той се отказа от печалбите си, за да не се вдигне шум.
— Добре — съгласи се О’Рори угодливо, уверен в правотата си, — но можем да използваме случая с Тейлър Хенри.
— Да, там можем да го поставим натясно — каза Нед Бомонт, като се намръщи, — но не съм уверен дали ще успеем да използваме случая с Шумейкър… — той се поколеба — … без да си навлека неприятности.
— Е, няма да допуснем такова нещо — побърза да вметне О’Рори. — Това е изключено. Какво друго имаме?
— Бихме могли да направим нещо във връзка с продължението на трамвайната линия и с миналогодишния скандал в окръжното управление. Във всеки случай първо ще трябва доста да се поровим.
— Ще си струва трудът и за двама ни — каза О’Рори. — Аз ще накарам Хинкъл от „Обзървър“ да обработи материала. Ти само му дай сведенията и го остави да пише. Може да започнем с Тейлър Хенри. Случаят ни е тъкмо подръка.
Нед Бомонт приглади мустачките с нокътя на палеца си и промърмори:
— Може би.
Шед О’Рори се засмя.
— Да не искаш да кажеш, че трябва да започнем първо с десетте хиляди долара? — запита той. — Май си прав. — Той стана и отиде до вратата, през която бе пуснал кучето. Отвори я и излезе, затваряйки я подире си. Кучето не помръдна от мястото си пред виненозлатистия фотьойл.
Нед Бомонт запали пура. Кучето изви глава и го погледна.
О’Рори се върна с дебела пачка зелени стодоларови банкноти, стегнати с кафява хартиена лента, на която беше написано със синьо мастило „10000“. Той прехвърли пачката в другата си ръка и каза:
— Хинкъл е вече тук. Съобщих му да дойде.
Нед Бомонт се намръщи.
— Трябваше да ми дадеш малко време да подредя мислите си.
— Кажи на Хинкъл каквото ти дойде наум. Той ще го оформи.
Нед Бомонт кимна. Изпусна дим от пурата си и рече:
— Добре, може и така.
О’Рори подаде пачката книжни пари.
— Благодаря — каза Нед Бомонт, взе я и я пъхна във вътрешния джоб на сакото си. Тя изду плоските му гърди.
— И аз благодаря — отвърна Шед О’Рори и се върна на фотьойла си.
Нед Бомонт извади пурата от устата си.
— Искам да ти кажа нещо, което току-що ми дойде наум — подзе той. — Ако натопиш Уолт Айвънс за убийството на Уест, ще създадеш по-малко неприятности на Пол, отколкото ако оставиш сегашното положение.
О’Рори за миг погледна с любопитство Нед Бомонт, след това запита:
— Защо?
— Пол няма да му позволи да използва алибито си в клуба.
— Искаш да кажеш: ще нареди на момчетата си да забравят, че Айвънс е бил там?