Нед Бомонт също й се усмихна и рече:
— Страшно се радвам, че дойдохте. Много мило от ваша страна.
Пол Медвиг, който беше влязъл след Джанет Хенри, заобиколи леглото и застана от другата страна. Той се усмихна нежно първо на нея, после на Нед Бомонт и каза:
— Знаех, че ще се зарадваш, Нед. Казах й, че ще е така. Как си днес?
— Отлично. Придръпнете си столовете.
— Не можем да останем — отговори русокосият. — Трябва да се срещна с Маклафлин в „Грандкорт“.
— Но аз нямам среща с него — каза Джанет Хенри и пак се усмихна на Нед Бомонт. — Може ли да остана… за малко?
— Ще ми бъде много приятно — увери я Нед Бомонт, а Медвиг заобиколи леглото, сложи й стол и като се усмихна сияйно поред на всеки от двамата, рече: „Чудесно“.
Когато момичето седна до леглото и метна черното си палто върху облегалката на стола, Медвиг погледна часовника си и промърмори:
— Трябва да бягам. — Стисна ръката на Нед Бомонт. — Имаш ли нужда от нещо?
— Не, благодаря ти, Пол.
— Е, бъди послушен. — Русокосият се обърна към Джанет Хенри, но се спря и заговори пак на Нед Бомонт: — Докъде според теб трябва да стигна в този първи разговор с Маклафлин?
Нед Бомонт повдигна леко рамене.
— Докъдето желаеш, само не му поставяй въпроса ребром. Той се бои от това. Можеш да го наемеш дори да извършва убийства, щом му го кажеш със заобикалки, да речем: „Представи си, че някой е болен или му има нещо друго и не се оправя, а на теб ти се случи да се отбиеш някой ден при мен и просто случайно съм получил плик, адресиран до теб, как ще позная, че в него има петстотин долара?“
Медвиг кимна.
— Аз нямам нужда от убийства — каза той, — но виж, гласовете на железничарите са ни нужни. — Той се намръщи. — Кога ще станеш, Нед?
— След ден-два. Чете ли „Обзървър“ тази сутрин?
— Не.
Нед Бомонт се озърна.
— Някой е изплюл камъчето. Цялата мерзост е изложена в една уводна статия в каре в средата на първа страница. „Какво ще направят нашите градски управници?“ Отпечатан е списък на престъпленията за месец и половина, за да се докаже, че имаме вълна от престъпления. Има и по-малък списък на заловените, за да се докаже, че полицията не може да направи кой знае какво. Но най-голяма врява се вдига около убийството на Тейлър Хенри.
Когато се спомена името на брат й, Джанет Хенри трепна, разтвори леко устни и изпъшка безмълвно. Медвиг я погледна, после хвърли бърз поглед към Нед Бомонт и направи с глава кратко предупредително движение.
Без да обръща внимание на въздействието на думите му върху другите, Нед Бомонт продължи:
— Не си поплюват. Обвиняват полицията, че умишлено не се е занимавала с убийството цяла седмица, за да може един комарджия е влияние в политическите кръгове да го използва за уреждане на сметките си с друг комарджия — става дума за това, че гонех Диспейн да си прибера парите. Питат какво мисли сенаторът Хенри за новите си съюзници, които си служат с убийството на сина му за такава цел.
Медвиг се изчерви, полипа часовника си и отвърна рязко:
— Ще си купя вестника и ще го прочета. А сега трябва да…
— Освен това — продължи Нед Бомонт спокойно — обвиняват полицията, че преследвала заведения, които години е покровителствала, понеже собствениците им не давали щедри дарения за избирателната кампания. Така представят борбата ти с Шед О’Рори. И обещават да отпечатат списък на заведенията, които продължават да работят, тъй като собствениците им са платили.
— Добре, добре — измънка смутено Медвиг, каза на Джанет Хенри: — Довиждане и приятно прекарване, — а на Нед Бомонт: — До скоро виждане — и излезе.
Джанет Хенри се наведе от стола си към Нед Бомонт.
— Защо не съм ви приятна? — запита тя.
— Напротив, мисля, че сте ми приятна — отговори той.
Тя поклати глава:
— Не съм. Зная това.
— Не съдете по държането ми — каза й той. — То е винаги много лошо.
— Вие ме мразите — настояваше тя, без да отвръща на усмивката му — а как бих искала да съм ви приятна.
— Защо? — попита той скромно.
— Защото сте най-добрият приятел на Пол — отговори тя.
— Пол — каза той, като я гледаше изкосо — има много приятели: нали е политик.
Тя поклати нетърпеливо глава.
— Но вие сте най-добрият му приятел. — Помълча, после добави: — Поне така мисли той.
— А вие какво мислите? — запита Нед Бомонт малко насмешливо.
— Мисля, че е истина — произнесе тя сериозно, — иначе сега нямаше да бъдете тук. Нямаше да изтърпите това заради него.
Устата му трепна в лека усмивка. Но замълча. Когато разбра, че той няма да отговори, тя каза разпалено: