— Искам, ако може, да съм ви приятна.
Той повтори:
— Мисля, че сте ми приятна.
Тя поклати глава:
— Не е вярно.
Той й се усмихна. Този път усмивката му беше по детски обаятелна, очите му — свенливи, гласът му — младежки нерешителен и искрен.
— Ще ви кажа защо мислите така, мис Хенри. Защото… разбирате ли, само преди около една година Пол ме измъкна от калта, както се казва, аз съм някак вързан и непохватен, когато общувам с хора като вас, хора от съвсем друг свят… общество и тъй нататък… а вие погрешно смятате тази — ъ-ъ — недодяланост за враждебност, което съвсем не е вярно.
Тя стана и каза, без да е обидена:
— Вие ми се подигравате.
Когато Джанет Хари си отиде, Нед Бомонт се излегна на възглавниците си и впери в тавана проблясващи очи.
Медицинската сестра влезе и попита:
— Но какво сте направили?
Нед Бомонт вдигна глава и я погледна мрачно, но не отговори.
— Тя излезе оттук почти разплакана — каза сестрата.
Нед Бомонт отпусна пак глава на възглавницата.
— Май съм загубил способностите си да въздействам напоследък — рече той. — Обикновено разплаквам дъщерите на сенаторите.
4
Влезе мъж среден на ръст, млад и елегантен, с гладко, мургаво, доста привлекателно лице.
Нед Бомонт се привдигна в леглото и рече:
— Здравей, Джек.
— Не изглеждаш толкова зле, колкото мислех — каза Джек и се приближи до леглото.
— Все още съм цял. Вземи си стол.
Джек седна и извади пакет цигари.
— Имам нова работа за теб — рече Нед Бомонт, пъхна ръка под възглавниците си и извади един илик.
Джек запали цигарата си и взе плика от ръката на Нед Бомонт. Беше обикновен бял плик, адресиран до Нед Бомонт в болницата „Свети Лука“, с печата на местния пощенски клон отпреди два дни. Вътре имаше един единствен напечатан на пишеща машина лист, който Джек извади и прочете.
Какво знаете за Пол Медвиг, което Шед О’Рори толкова много иска да научи?
Свързано ли е то с убийството на Тейлър Хенри?
Ако не, защо се стараете толкова да го запазите в тайна?
Джек сгъна отново листа, прибра го в плика и като вдигна глава, попита:
— Виждаш ли някакъв смисъл в това?
— Не, доколкото разбирам. Искам да узнаеш кой го е писал.
Джек кимна.
— Да го задържа ли?
— Да.
Джек пъхна плика в джоба си.
— Имаш ли представа кой може да е авторът му?
— Никаква.
Джек разглеждаше запаления край на цигарата си.
— Знаеш, че тази работа е трудна — каза той след малко.
— Зная — съгласи се Нед Бомонт. — Мога да ти кажа само, че през последната седмица се получиха още много подобни писма… по-право няколко. Само на мен това ми е третото. Зная, че Фар е получил най-малко едно. Не зная кой друг е получавал.
— Може ли да видя някое от другите?
— Само това съм запазил — отговори Нед Бомонт. — Обаче всички си приличат много — една и съща хартия, една и съща пишеща машина, всяко с по три въпроса и все на една и съща тема.
Джек гледаше Нед Бомонт изпитателно.
— Но не са съвсем еднакви въпросите, нали? — запита той.
— Не съвсем, но всички бият в една и съща точка.
Джек кимна и смукна от цигарата си.
Нед Бомонт каза:
— Нали разбираш, това трябва да стане тихомълком.
— Не ще и дума. — Джек извади цигарата си от устата. — Тази „една и съща точка“, която спомена, е връзката на Медвиг с убийството, нали?
— Да — отвърна Нед Бомонт, гледайки вторачено елегантния мургав младеж, — само че такава връзка няма.
Мургавото лице на Джек беше непроницаемо.
— Не мога и да си представя, че е възможно да има — рече той, ставайки.
5
Влезе медицинската сестра с голяма кошница плодове.
— Мило, нали? — каза тя, като я слагаше.
Нед Бомонт кимна сдържано.
Сестрата извади от кошницата малък корав илик.
— Обзалагам се, че е от нея — рече тя и подаде плика на Нед Бомонт.
— На какво ще се обзаложите?
— На каквото пожелаете.
Нед Бомонт кимна, сякаш се бе потвърдило някакво смътно подозрение.
— Сигурно сте погледнали — каза той.
— Ах, вие… — думите секнаха, когато той се засмя, но възмутеното й изражение остана.
Нед Бомонт извади от плика визитната картичка на Джанет Хенри. На нея беше написана една-единствена дума „Моля!“. Загледан навъсено в картичката, той каза на сестрата:
— Печелите — и потупа картичката с нокътя на палеца си. — Заповядайте, вземете си колкото искате, но да изглежда като че аз съм ял.
По-късно същия следобед написа:
Уважаема мис Хенри,
Вие просто ме зашеметявате е вашето внимание — първо идвате да ме видите, а после пращате плодове. Не зная как да ви благодаря, но се надявам, че някой ден ще мога да ви докажа по-конкретно признателността си.