Когато завърши, прочете написаното, скъса го и го написа на друг лист, като си послужи със същите думи, но ги подреди така, че краят на второто изречение гласеше: „ще мога някой ден да ви докажа признателността си по-конкретно“.
6
Тази сутрин Нед Бомонт, по халат и чехли, четеше „Обзървър“ и закусваше на една маса до прозореца на болничната си стая, когато влезе Опал Медвиг. Той сгъна вестника, сложи го обратно на таблата и като стана, каза сърдечно: „Здравей, Ножичке“. Беше блед.
— Защо не ми се обади, когато се върна от Ню Йорк? — попита Опал с укорителен тон. Тя също беше бледа. Бледостта подчертаваше детската нежност на кожата й, но състаряваше лицето й. Сините й очи бяха широко разтворени и потъмнели от вълнение, ала трудно проницаеми. Движеше се изправена, но не сковано, сякаш беше по-уверена в душевното си равновесие, отколкото в устойчивостта на краката си. Без да обръща внимание на стола, който Нед Бомонт придърпа от стената към нея, тя повтори със същата настойчивост: — Защо не ми се обади?
Той се засмя тихо, снизходително и каза:
— Харесваш ми с този мрачен вид.
— Ох, Нед, моля те…
— Така е по-добре — рече той. — Аз възнамерявах да намина у вас… но… виждаш ли… в мое отсъствие са се случили много неща, пък и имаше доста неразрешени въпроси, когато се върнах, та докато ги оправя, се скарах с Шед О’Рори и ето ме тук. — Махна с ръка, за да посочи болницата.
Въпреки безгрижния му тон Опал оставаше сериозна.
— Ще обесят ли тоя Диспейн? — запита тя рязко.
Той пак се засмя:
— Няма да стигнем много далече, ако разговаряме така.
Тя се намръщи и повтори, но вече не с толкова надменен тон:
— Ще го обесят ли, Нед?
— Мисля, че не — отговори й той, като поклати леко глава. — Възможно е в края на краищата той да не е убил Тейлър.
Тя като че ли не се учуди.
— А ти знаеше ли това, когато ме помоли да… да ти помогна да намериш… или да скалъпиш… улики против него?
Той се усмихна укорително.
— Разбира се, че не, Ножичке. За какъв ме мислиш?
— Знаел си! — Гласът й беше студен и презрителен като сините й очи. — Искал си просто да си вземеш парите, които ти е дължал, затова ме накара да ти помогна да използваш убийството на Тейлър за тази цел.
— Нека бъде по твоему — отговори той безразлично.
Тя направи крачка към него. За миг брадичката й трепна леко, после младото й лице стана пак сурово и дръзко.
— Знаеш ли който е убил? — запита тя, мъчейки се да проникне в очите му.
Той бавно поклати глава.
— Татко ли?
Нед Бомонт премигна.
— Искаш да кажеш: знаел ли е Пол кой го е убил?
Тя тупна с крак и кресна:
— Искам да кажа: татко ли го уби?
Той сложи ръка на устата й. Очите й се бяха извили към затворената врата.
— Мълчи! — промърмори Нед Бомонт.
Опал Медвиг отблъсна ръката му от лицето си и се отдръпна назад.
— Той ли го е убил? — настояваше тя.
С гневен глас Нед Бомонт отвърна тихо:
— Ако се държиш като глупачка, поне не крещи толкова. Никой не се интересува какви идиотщини си си втълпила. Не е нужно да ги разгласяваш наляво-надясно.
Потъмнелите й очи се разтвориха широко.
— Значи той го е убил — произнесе тя с тих, отпаднал глас, но с пълна увереност.
Нед Бомонт надвеси лицето си над нейното.
— Не, мила моя — каза той разярено, но се мъчеше да смекчи тона си, — не го е убил. — Доближи лицето си до нейното. Злобна усмивка разкриви чертите му.
Със сурово изражение и твърд глас, без да се отдръпва от него, тя каза:
— Щом не го е убил, не мога да разбера какво значение има какво говоря и дали го казвам на всеослушание.
В ъгълчето на устата му затрептя подигравателна усмивка.
— Ще се учудиш, ако научиш колко много неща не разбираш — тросна се той. — И никога няма да ги разбереш, ако продължаваш да се дърпаш така. — Отдръпна се от нея с широка крачка и пъхна пестници в джобовете на халата си. Сега ъгълчетата на устата му бяха надолу и на челото му имаше бръчки. Присвитите му очи бяха впити в пода пред нозете й. — Отде ти дойде тази налудничава мисъл? — изръмжа той.
— Това не е налудничава мисъл. Знаеш, че не е.
Нед Бомонт повдигна нетърпеливо рамене и запита повторно:
— Отде ти дойде?
Опал Медвиг също повдигна рамене.
— Отникъде не ми е дошла. Аз… изведнъж се сетих.
— Глупости — каза той рязко, наблюдавайки я изпод вежди. — Чете ли „Обзървър“ тази сутрин?