— Не.
Гледаше я сурово, подозрително. Лицето й пламна леко от раздразнение.
— Не съм го чела — повтори тя. — Защо питаш?
— Не си ли? — запита той с тон, който показваше, че не й вярва, но подозрителното пламъче беше изчезнало от очите му. Те бяха мрачни и замислени. Внезапно просветляха. Извади дясната си ръка от джоба на халата. Протегна я към нея с обърната нагоре длан и каза:
— Дай да видя писмото.
Тя го изгледа с разширени очи.
— Какво?
— Писмото — повтори той, — писмото, напечатано на пишеща машина, с три въпроса и без подпис.
Тя сведе очи, за да избегне погледа му, лицето й се изкриви леко от смущение. След моментно колебание попита: „Как разбра?“ — и отвори кафявата си ръчна чанта.
— Всички в града са получили най-малко по едно — отвърна той небрежно. — А ти за пръв път ли получаваш?
— Да. — И тя му подаде един измачкан лист. Той го приглади и прочете.
Наистина ли сте толкова глупава да не знаете, че баща ви е убил вашия любовник?
Ако пък знаете, защо помогнахте на него и на Нед Бомонт, когато се опитаха да лепнат това престъпление на невинен човек?
Съзнавате ли, че като помагате на баща си да се спаси от правосъдието, вие самата ставате съучастничка в неговото престъпление?
Нед Бомонт кимна и се усмихна нехайно.
— Всички горе-долу си приличат — каза той. Смачка листа на топка и го хвърли в кошчето за смет до масата. — Сега, когато си в списъка на адресантите, вероятно ще получиш и други такива.
Опал Медвиг прехапа долната си устна. Сините й очи светеха, но без топлота. Те изучаваха спокойното лице на Нед Бомонт.
Той заговори:
— О’Рори се опитва да ги използва като средство за кампанията си. Знаеш за неприятностите ми с него. Това стана, понеже мислеше, че съм скъсал с баща ти и може да ме подкупи и да му помогна да го натопи за убийството — разбира се, целта му е да го бие в избирателните урни, — но аз не се съгласих.
Очите й промениха изражението си.
— За какво се спречкахте с татко? — запита тя.
— Това си е наша работа, Ножичке — отговори той кротко, — ако действително сме се спречкали.
— Спречкали сте се — настоя тя, — в Карсъновото спийкийзи. — Стисна с изщракване зъби и добави смело: — Скарали сте се, когато си разбрал, че именно той… е убил Тейлър.
Той се засмя и попита иронично:
— А по-рано не съм ли знаел?
Но изражението й не се промени от насмешливия му тон.
— Защо се интересуваше дали съм чела „Обзървър“? — попита тя. — Какво има в него?
— Пак същите глупости — отговори й той монотонно. — Там, на масата е, ако искаш да го видиш. И още много ще има, докато не свърши избирателната кампания; все от тоя род. Хубава услуга ще направиш на баща си, ако се хванеш на тая въдица… — Но махна нетърпеливо с ръка и млъкна, понеже тя вече не го слушаше.
Опал Медвиг отиде до масата и взе вестника, сложен там от Нед Бомонт при влизането й.
Той се усмихна учтиво в гърба й и подсказа:
— На първа страница е, „Открито писмо до кмета“.
Докато четеше, тя все повече се разтреперваше — колене, ръце, устни. Нед Бомонт се намръщи и я загледа тревожно, когато тя свърши, пусна вестника на масата и се обърна към него, стройното й тяло и красивото й лице бяха неподвижни като на статуя. Заговори му с тих глас, като устните й едва помръдваха, за да пропущат думите.
— Нямаше да смеят да пишат такива неща, ако не са верни.
— Това е дребна работа. Какво ли ще има да пишат! — проточи той лениво. Изглежда му беше забавно, макар че в очите му имаше сдържано пламъче на гняв.
Тя го изгледа продължително, после, без да каже нищо, тръгна към вратата.
— Чакай — рече той.
Тя се спря и пак се обърна към него. Сега усмивката му беше дружелюбна, подкупваща. А нейното лице — като на оцветена статуя.
— Политиката е жестока игра, Ножичке — заговори той, — особено както се играе тук сега. „Обзървър“ е от другата страна на барикадата и не го е грижа вярно ли е това, стига да навреди на Пол. Те…
— Не ти вярвам — заяви тя. — Аз познавам мистър Метюз… жена му беше само с няколко години пред мен в училище и бяхме приятелки… и не мога да повярвам, че той ще пише такива неща за татко, ако не са верни или ако няма достатъчно основания да мисли, че са верни.
Нед Бомонт се подсмихна.
— Много знаеш ти! Метюз е затънал до гуша в дългове. Централната щатска тръстова компания държи ипотеки и върху завода му, и върху къщата му. Тази компания е собственост на Бил Роун. А Бил Роун кандидатства за сената против Хенри. Метюз прави каквото му заповядат и печата каквото му наредят да печата.
Опал Медвиг мълчеше. Доводите на Нед Бомонт явно не бяха я убедили.