Нед Бомонт тръсна листовете в ръката си така, че зашумоляха.
— Това известно ли е на полицията? — попита той.
Джек повдигна рамене.
— Не съм им казвал. Подпитах Хърли, но той не знаеше нищо сложили го там просто да пази, докато решат какво да правят. Тъй че може да знаят, а може и да не знаят. — И изтърси пепелта от цигарата си на пода. — Мога да проверя.
— Няма нужда. Какво друго научи?
— Нищо друго не съм търсил.
След като погледна бегло непроницаемото лице на мургавия младеж, Нед Бомонт се взря отново в листовете.
— А какво представлява тази квартира?
— На номер 1324 е. Държали стая и баня под името Френч. Хазайката твърди, че до идването на полицията днес тя не знаела кои са в действителност. Може и да е така. В такава къща много-много не се разпитва. Казва, че често идвали там, главно следобед, и че момичето се отбило два пъти през последната седмица, но не била сигурна, понеже човек можел лесно да влезе, без да го забележат.
— А уверена ли е, че е била именно тя? Джек направи уклончив жест.
— Описанието съвпада. — Той помълча, после добави небрежно, изпущайки дим: — От убийството насам тя е единствената, която хазайката е видяла.
Нед Бомонт повдигна глава. Очите му бяха сурови.
— А идвали ли са и други там, при Тейлър? — попита той.
Джек направи отново уклончив жест.
— Хазайката не искаше да говори. Каза само, че не знаела, но от начина, по който го каза, познах, че лъже.
— Не личи ли по вещите в стаята? Джек поклати глава.
— Не. Там няма кой знае колко женски вещи — само едно кимоно, тоалетни принадлежности, пижама и други от тоя род.
— Има ли много негови неща?
— Ами един костюм, чифт обувки, малко бельо, пижама, чорапи и тъй нататък.
— А шапки? Джек се усмихна.
— Нямаше шапки — отговори той.
Нед Бомонт стана и отиде до прозореца. Навън беше почти тъмно. За стъклото се залепиха десетина дъждовни капки и още толкова чукаха тихо по него, докато Нед Бомонт Стоеше там. Той се обърна отново към Джек и произнесе бавно:
— Много ти благодаря, Джек. — Очите му гледаха мрачно, разсеяно лицето на Джек. — Мисля, че скоро ще имам нова работа за теб… може би още тази вечер. Ще ти се обадя по телефона.
Джек каза: „Добре“, стана и излезе.
Нед Бомонт отиде до стенния шкаф, извади костюма си, влезе в банята и се облече. Когато излезе оттам, завари в стаята си една медицинска сестра — висока, възпълна жена с лъскаво бледо лице.
— А, вие сте се облекли! — възкликна тя.
— Да, трябва да изляза.
В смаяното й изражение се прокрадна тревога.
— Не бива, мистър Бомонт — възрази тя. — Нощ е, започва да вали, пък и доктор Тейт ще…
— Знам, знам — каза той нетърпеливо и като я заобиколи, закрачи към вратата.
Глава шеста
„ОБЗЪРВЪР“
1
Мисис Медвиг отвори външната врата.
— Нед! — извика тя. — Ти луд ли си? Да скитосваш в такава нощ! А едва си излязъл от болницата!
— Нали в таксито не тече — отговори той, но усмивката му беше вяла. — Тук ли е Пол?
— Излезе само преди половин час, мисля, че отиде в клуба. Но влез де, влез.
— Опал в къщи ли си е? — попита той като затвори вратата и тръгна след нея през вестибюла.
— Не. Шляе се някъде от сутринта.
Нед Бомонт се спря на вратата на всекидневната.
— Не мога да остана — каза той. — Ще притичам до клуба да потърся там Пол. — Гласът му не беше твърде спокоен.
Старата жена се извърна бързо към него.
— Дума да не става! — сгълча го тя. — Погледни се, ще простинеш. Седни до камината, ще ти донеса нещо горещо за пиене.
— Не мога, майко — възрази той. — Имам да ходя на много места.
Сините й очи, които не издаваха възрастта, светнаха и се оживиха.
— Кога те изписаха от болницата? — попита тя.
— Току-що.
— Ти си избягал — каза тя укорително. Сянка помрачи ясните й сини очи. Тя пристъпи към Нед Бомонт и приближи лицето си до неговото: бяха почти еднакви на ръст. Сега гласът й беше дрезгав, сякаш излизаше от засъхнало гърло. — Нещо във връзка с Пол ли? — Сянката в очите й явно изразяваше страх. — И Опал?
Гласът му едва се чуваше:
— Нещо, за което трябва да говоря с тях.
Тя докосна бузата му малко свенливо с костеливите си пръсти и рече:
— Ти си добро момче, Нед.
Той я обгърна с едната си ръка.
— Не се безпокой, майко. Няма нищо страшно, можеше да бъде и по-лошо. Само… ако Опал се прибере, задръж я… ако можеш.