— А не можеш ли да ми кажеш какво е, Нед? — попита тя.
— Не сега и… ъ-ъ… по-добре да не разберат, че мислиш за лошо.
2
Нед Бомонт прекоси пет пресечки под дъжда и стигна до една дрогерия. Използва телефона там, първо, за да повика такси, а после набра два номера и попита за мистър Метюз. Мистър Метюз не се яви на телефона.
Набра друг номер и потърси мистър Ръмсън. След малко заговори:
— Здравей, Джек, тук е Нед Бомонт. Зает ли си?… Чудесно. Виж какво. Искам да разбереш дали момичето, за което си говорихме, е ходило днес при Метюз от „Обзървър“ и ако е ходило, какво е правило след това… Точно така, Хел Метюз. Опитах се да се свържа с него по телефона в редакцията и в дома му, но все безуспешно… Е, гледай да действаш тихомълком, но разбери тази работа колкото може по-бързо… Не, не съм в болницата. Ще си бъда вкъщи. Знаеш номера ми… Да, Джек. Чудесно, благодаря, и ми звъни по възможност по-често… Довиждане.
Излезе, отиде при чакащото такси, качи се на него и каза на шофьора адреса си, но след пет-шест пресечки почука с пръсти на предното стъкло и даде на шофьора друг адрес.
Скоро таксито спря пред ниска сивкава къща в средата на полегата, добре окосена морава. „Чакай“ — каза Нед Бомонт на шофьора и слезе.
Когато позвъни, външната врата на сивкавата къща се отвори и пред него застана червенокоса прислужница.
— Тук ли е мистър Фар? — запита я той.
— Ще проверя. За кого да доложа?
— За мистър Бомонт.
Окръжният прокурор влезе в приемната с протегнати ръце. Червендалестото му, обикновено свирепо лице, сега беше разтегнато в усмивка.
— Чудесно, чудесно, Бомонт, много ми е приятно — заговори той, втурвайки се към своя посетител. — Е, дай ми палтото и шапката си.
Нед Бомонт се усмихна и поклати глава.
— Не мога да остана — каза той. — Отбих се само за секунда пътьом от болницата към къщи.
— Значи отново си във форма? Великолепно!
— Чувствам се горе-долу добре — каза Нед Бомонт. — Има ли нещо ново?
— Нищо особено. Ония типове, дето са те малтретирали, още са на свобода… крият се някъде… но щети хванем.
Нед Бомонт изкриви нехайно уста.
— Нали не съм умрял, а и те не се опитваха да ме убият: можете да им лепнете само обвинение за физическо насилие. — Той гледаше Фар малко сънливо. — Има ли още от ония послания с трите въпроса?
Окръжният прокурор се изкашля.
— Ъ-ъ… да, сега си спомням, получиха се още едно или две.
— Точно колко? — запита Нед Бомонт. Гласът му беше вежливобезразличен. Крайчетата на устните му бяха привдигнати леко в ленива усмивка. В очите му проблясваше весела искрица, но бяха приковани в очите на Фар.
Окръжният прокурор отново се изкашля.
— Три — отговори той неохотно. Но миг след това очите му се оживиха. — Чу ли за великолепния митинг, който уредихме в…
Нед Бомонт го прекъсна.
— Все в същия дух ли бяха? — попита той.
— Ъъ… повече или по-малко. — Окръжният прокурор облиза устни и в погледа му започна да се промъква умолителен израз.
— Колко повече… или по-малко?
Очите на Фар се преместиха от очите на Нед Бомонт към вратовръзката му, а после настрана, към лявото му рамо. Той помръдна неопределено устни, но не пророни нито звук.
Сега усмивката на Нед Бомонт беше явно злорада.
— И във всички се казва, че Пол е убил Тейлър Хенри, нали? — запита той със сладникав глас.
Фар скочи, лицето му стана светлооранжево от вълнение, очите му се впиха уплашено в очите на Нед Бомонт.
— Не говори така, Нед! — изпъшка той.
Нед Бомонт се засмя.
— Нервите ти са изопнати, Фар — каза той със същия сладникав глас. — Трябва да се пазиш, иначе няма да издържиш. — Лицето му стана сериозно. — Говорил ли ти е Пол за това? Имам предвид твоите нерви.
— Н-не.
Нед Бомонт пак се усмихна.
— А може да не го е забелязал… още. — Вдигна ръка, погледна часовника си, после — Фар. — Разбра ли кой ги е писал? — запита той рязко.
Окръжният прокурор запелтечи:
— Виж какво, Нед, аз не съм… нали разбираш… това не е… — запъна се и спря.
— Е? — подкани го Нед Бомонт.
Окръжният прокурор преглътна и произнесе отчаяно:
— Имаме налице нещо, Нед, но още не е сигурно. Може да не излезе нищо. Ти ги разбираш тия работи.
Нед Бомонт кимна. Сега лицето му изразяваше само дружелюбие. Гласът му беше монотонен и спокоен, без да бъде хладен:
— Узнали сте къде са писани и на коя машина, и само толкова. Нямате достатъчно данни, за да се досетите кой ги е писал.
— Точно така, Нед — избъбра Фар с вид на голямо облекчение.
Нед Бомонт улови ръката на Фар и я стисна сърдечно.
— Достатъчно — рече той. — Е, трябва да бягам. А ти не бързай. Уверявам те, по-важното е да си сигурен, че си на прав път.