— Влезте, сър, влезте, не стойте на дъжда. Отвратителна нощ, не е за оставане навън.
Нед Бомонт наведе леко глава в нещо подобно на поклон и влезе. Озова се в просторна стая, която заемаше целия приземен етаж на сградата. Оскъдната и съвсем обикновена мебелировка придаваше на стаята прост вид, лишен от неприятна показност. Тя служеше едновременно за кухня, трапезария и всекидневна.
Опал Медвиг стана от табуретката до камината и като се държеше неестествено изправено, впери враждебни студени очи в Нед Бомонт.
Той свали шапката си и започна да разкопчава мушамата. Чак тогава другите го познаха.
— Но това е Бомонт! — възкликна недоверчиво човекът, който бе отворил вратата, и погледна облещено Шед О’Рори.
Шед О’Рори седеше на дървен стол в средата на стаята, срещу камината. Той се усмихна мечтателно на Нед Бомонт и произнесе с мелодичния си баритон, с лек ирландски акцент:
— Вярно. Как си, Нед?
Маймунското лице на Джеф Гарднър се разтегна в усмивка, която оголи красивите му изкуствени зъби и почти напълно скри малките му червени очички.
— Виждаш ли, Рижи! — обърна се той към навъсения червенобузест хлапак, който се изтягаше на скамейката до него. — Гуменото топче пак е дошло при нас. Нали ти казвах, че му харесва да го бъхтим.
Рижи изгледа кръвнишки Нед Бомонт и изръмжа нещо неразбираемо.
Слабото момиче в червено, седнало недалеч от Опал Медвиг, впери в Нед Бомонт светнали, любопитни тъмни очи.
Нед Бомонт свали мушамата си. Мършавото му лице, което още носеше следи от юмруците на Джеф и Рижи, беше спокойно, само очите святкаха дръзко. Той сложи мушамата и шапката си на някакъв дълъг небоядисан сандък до стената край вратата. Усмихна се вежливо на човека, който го бе пуснал, и каза:
— Колата ми се повреди, когато минавах. Много любезно от ваша страна, мистър Метюз, че ми давате подслон.
Метюз отвърна някак неопределено: „Няма защо… много ми е приятно.“ После уплашените му очи отново погледнаха умолително Шед О’Рори.
О’Рори поглади гладката си бяла коса с нежна бледа ръка и се усмихна вежливо на Нед Бомонт, но не продума.
Нед Бомонт пристъпи към камината. „Здравей, Ножичке“ — рече той на Опал Медвиг.
Тя не отговори на поздрава му. Стоеше закована на място и го гледаше с враждебни студени очи.
Той насочи усмивката си към слабото момиче в червено.
— Мисис Метюз, нали?
— Да — отвърна тя с тих, почти гукащ глас и протегна ръка.
— Опал каза, че сте били съученички — рече Нед, поемайки ръката й. После се извърна от нея към Рижи и Джеф. — Здравейте, момчета — каза той безгрижно. — Надявах се да ви видя скоро.
Рижи не отговори.
Лицето на Джеф надяна грозната маска на ухилено задоволство.
— И аз — провикна се той весело. — Най-после кокалчетата на пръстите ми заздравяха. Защо, мислиш, ми е толкова приятно да те бъхтя?
Шед О’Рори каза кротко на маймуноподобния, без да се обръща да го погледне:
— Устата ти много мели, Джеф. Ако не мелеше толкова, може би щеше да си запазиш зъбите.
Мисис Метюз заговори полугласно на Опал. Опал поклати глава и седна пак на табуретката до камината.
Метюз посочи един дървен стол от другата страна на камината и каза нервно:
— Седнете, мистър Бомонт, изсушете краката си и… и се стоплете.
— Благодаря. — Нед Бомонт придърпа стола по-близо до пламъците на огнището и седна.
Шед О’Рори палеше цигара. Когато я запали, сложи я между устните си и запита:
— Как се чувстваш, Нед?
— Горе-долу добре, Шед.
— Чудесно. — О’Рори извърна леко глава към двамата на скамейката: — Утре, момчета, можете да се върнете в града. — Обърна се отново към Нед Бомонт и му обясни любезно: — Действаме предпазливо, докато не се уверихме, че няма да умреш. Но не се плашим, ако ни подведат под обвинение за физическо насилие.
Нед Бомонт кимна:
— Едва ли ще си направя труда да свидетелствам против вас по такова обвинение, но не забравяйте, че търсят вашия приятел Джеф за убийството на Уест. — Гласът му беше небрежен, но в очите му, вперени в горящата цепеница в огнището, блесна за миг злобно пламъче. В тях просветваше насмешка, когато ги отмести наляво, към Метюз. — Разбира се, ако искам, бих могъл да причиня много неприятности на Метюз, загдето помага да се укривате.
Метюз побърза да се намеси:
— Не съм помагал, мистър Бомонт. Дори до идването ни днес не знаех, че са тук, и се учудих не по-малко от… — Той се спря с уплашено лице и като се обърна към Шед О’Рори, захленчи: