— Знаете, че ви приех на драго сърце. Това ви е известно, но искам да ви изтъкна… — лицето му внезапно просветна от усмивка — че ви помогнах несъзнателно, следователно не съм извършил нищо, за което може да ми се иска съдебна отговорност.
О’Рори каза тихо:
— Вярно, помогна ми несъзнателно. — Необикновено ясните му синьосиви очи гледаха равнодушно издателя.
Усмивката на Метюз загуби своята веселост, угасна съвсем. Той задърпа вратовръзката си и след малко откъсна поглед от О’Рори.
Мисис Метюз заговори ласкаво на Нед Бомонт:
— Тази вечер всички са толкова скучни! До идването ви беше просто ужасно.
Той я изгледа с любопитство. Тъмните й очи блестяха нежно, подканящо. Под преценяващия му поглед тя наведе глава и присви кокетно устни. Устните й бяха, тънки, прекалено тъмни от червилото, нос красива форма. Той й се усмихна и като стана, пристъпи към нея.
Опал Медвиг гледаше пода пред себе си. Метюз, О’Рори и двамата на скамейката следяха Нед Бомонт и жената на Метюз.
— А защо са толкова скучни? — попита той и седна на пода пред нея с кръстосани крака, но не точно срещу нея, а с гръб към огъня, подпрян с ръка на пода зад себе си, извърнал лице на една страна, към нея.
— И аз не зная — отговори тя нацупено. — Когато Хел ме попита искам ли да дойда тук с него и с Опал, помислих, че ще бъде весело. А после, когато пристигнахме, заварихме тия… — Тя помълча и добави със зле прикрито недоверие: — … приятели на Хел, — а после продължи: — Всички седяха и подхвърляха намеци за някаква тайна помежду си, а аз нямам представа каква е тя и беше нетърпимо глупаво. И Опал е същата стока като тях. Тя…
— Стига, Елоиз! — обади се мъжът й уж с властен тон, но когато срещна очите й, в погледа му имаше повече смущение, отколкото властност.
— Пет пари не давам — каза му тя кисело. — Това си е истината, Опал не е по-добра стока от вас. Та ти дори още не си говорил с нея за работата, която дойде да обсъждаш тук. Не мисли, че щях да кисна толкова време на това място, ако не беше бурята. За нищо на света.
Опал Медвиг се изчерви, но не вдигна очи. Елоиз Метюз наклони отново глава към Нед Бомонт и киселото й досега лице стана закачливо.
— Затова именно се зарадвах, като ви видях — увери го тя, — затова, а не за хубавите ви очи. Мислех, че ще поразведрите атмосферата.
Нед Бомонт я гледаше намръщено, с престорено възмущение.
Елоиз Метюз същото гледаше намръщено, но без всякаква престореност.
— Действително ли се повреди колата ви? — запита тя. — Или и вие дойдохте да говорите с тях за същата скучна работа, заради която се правят на толкова глупаво загадъчни? Така е. И вие сте като тях.
Той се засмя и попита:
— А какво значение има за какво съм дошъл, щом промених решението си, като ви видях?
— Не-е-е, няма, разбира се — проточи тя и добави недоверчиво: — Но трябва да съм напълно сигурна, че сте го променили.
— Във всеки случай — обеща той небрежно — няма да бъда загадъчен за нищо. Наистина ли нямате представа какво ги измъчва?
— Ни най-малка — отговори тя злобно, — но съм почти уверена, че е нещо много глупаво и вероятно политическо.
Той вдигна свободната си ръка и погали нейната.
— Умна жена сте, имате право и за едното, и за другото. — Той извърна глава и погледа О’Рори и Метюз. Когато очите му отново се впериха в нейните, те блестяха весело. — Искате ли да ви разкажа всичко?
— Не.
— Първо — подхвана той, — Опал смята, че баща й е убил Тейлър Хенри.
От гърлото на Опал Медвиг се изтръгна звук, сякаш се задушаваше. Тя скочи от табуретката и закри устата си с опакото на ръката. Очите й бяха изцъклени и страшни, разтворени така широко, че се виждаше бялото около ирисите.
Рижи скочи на крака с почервеняло от гняв лице, но Джеф, ухилен злобно, хвана хлапака за ръката. „Остави го — изръмжа добродушно. — Не е толкова опасен.“ Хлапакът стоеше напрегнат в хватката на маймуноподобния, но не се опита да се отскубне.
Елоиз Метюз седеше вцепенена на стола си, загледана недоумяващо в Опал.
Метюз трепереше — съсухрен, блед, болен човек с увиснали долни клепачи и долна устна.
Шед О’Рори се бе наклонил напред от стола си, изящно изваяното му продълговато лице беше бледо и сурово, очите му бяха като синьосив лед, ръцете стискаха страничните облегалки на стола, краката бяха притиснати о пода.
— Второ — продължи Нед Бомонт, без ни най-малко да се смути от вълнението на останалите, — тя…
— Нед, недей! — извика Опал Медвиг. Той се изви на пода и я погледна.
Тя бе махнала ръката от устата си. Ръцете й бяха сключени на гърдите. Страдалческите й очи, цялото й измъчено лице го молеха за милост.