Стълбата заскърца и мъжът й слезе до средата. Той беше напълно облечен, бе махнал само яката си. Разхлабената му вратовръзка висеше върху жилетката.
— Мила, няма ли да си легнеш? Полунощ е — каза той.
Тя не се помръдна.
— А вие, мистър Бомонт?…
Като чу името си, Нед Бомонт обърна лице към човека на стълбата — жестоко, спокойно лице. Когато гласът на Метюз секна, Нед Бомонт отново насочи вниманието си към своята пура и към жената на Метюз.
След малко Метюз се качи обратно на горния етаж.
Без да откъсва погледа си от огъня, Елоиз Метюз каза:
— В сандъка има уиски. Ще го донесете ли?
— Разбира се. — Нед Бомонт намери уискито и й го даде, после намери чаши. — Чисто ли? — попита той.
Тя кимна. Заоблените й гърди се повдигаха развълнувано под червената копринена рокля.
Той наля две големи дози. Едва когато пъхна едната чаша в ръката й, тя откъсна очи от огъня, усмихна се накриво, като изви настрана силно начервените си изящни, тънки устни. Очите й, в които се отразяваше червената светлина от огнището, блестяха силно.
Той й се усмихна, надвесен над нея.
Тя вдигна чашата си и изгука:
— За моя съпруг!
— Не — каза Нед Бомонт рязко и плисна съдържанието на чашата си в камината, където то засъска и лумнаха танцуващи пламъчета.
Тя се изсмя възхитено, скочи на крака и настоя:
— Налейте си пак!
Той взе бутилката от пода и напълни отново чашата си.
Тя вдигна своята високо над главата си.
— За вас!
Пиха. Тя потръпна.
— Не е зле да вземете нещо с уискито или след него — предложи той.
Тя поклати глава.
— Предпочитам го така. — Застана до него, улови го за ръката и обърна гръб към огъня. — Хайде да дръпнем оная скамейка тук.
— Добра идея — съгласи се той.
Преместиха столовете и донесоха на мястото им край камината скамейката, която той държеше за единия край, а тя — за другия. Скамейката беше широка, ниска, без облегалка.
— А сега угасете осветлението — каза тя.
Нед Бомонт изпълни молбата й. Когато се върна при скамейката, Елоиз Метюз вече седеше на нея и наливаше уиски в чашите.
— Този път за вас — каза той, пиха и тя пак потръпна.
Той седна до нея. Огнището ги обливаше с розовия си отблясък.
Стълбата заскърца и съпругът й заслиза към тях. Спря се на най-долното стъпало и каза:
— Моля те, мила.
Тя прошепна свирепо на ухото на Нед Бомонт:
— Хвърлете му нещо.
Нед Бомонт се изкиска.
Тя вдигна бутилката уиски и попита:
— Къде е чашата ви?
Докато пълнеше чашите, Метюз вече се бе качил горе.
Елоиз подаде на Нед Бомонт чашата му и се чукнаха. Очите й бяха страшни от червения отблясък. На челото й падаше немирен кичур тъмна коса. Дишаше с отворена уста, задъхвайки се леко.
— За нас! — каза тя.
Пиха. Тя пусна празната си чаша и се хвърли в обятията му. Прилепи уста в неговите и потръпна. Падналата чаша се разби със звън на дървения под. Очите на Нед Бомонт бяха хитро присвити. Нейните — здраво стиснати.
Стояха неподвижно, когато стълбата заскърца. Дори тогава Нед Бомонт не се помръдна. Тя го притисна още по-силно с тънките си ръце. Той не можеше да вижда стълбата. Сега и двамата дишаха тежко.
Стълбата пак заскърца. След малко разделиха главите си, но продължаваха да стоят прегърнати. Нед Бомонт погледна към стълбата. Там нямаше никой.
Елоиз Метюз плъзна ръка по тила му, прокара пръсти по косата му, заби нокти в темето. Сега очите й бяха притворени — смеещи се тъмни цепнатинки. „Такъв е животът“ — произнесе тя тихо с горчив, насмешлив глас, облегна се на скамейката и го притегли към себе си.
Бяха в тази поза, когато чуха изстрела. Нед Бомонт мигновено се отскубна от прегръдките й и скочи на крака.
— Къде е стаята му? — запита той рязко.
Елоиз Метюз само премигваше в ням ужас.
— Къде е стаята му? — повтори той. Тя махна леко с ръка и каза хрипливо:
— Отпред.
Той се втурна към стълбата и с няколко крачки се озова в горния й край. Там се сблъска с маймуноподобния Джеф, облечен, но без обувки. Той мигаше, за да прогони съня от подпухналите си очи. Джеф сложи ръка на хълбока си, протегна другата да спре Нед Бомонт и изръмжа:
— Какво е това пък сега?
Нед отмина протегнатата ръка, плъзна се покрай нея и заби юмрук в маймуноподобната муцуна. Джеф политна назад с ръмжене. Нед Бомонт профуча край него и побягна към лицевата част на сградата. От другата стая изскочи О’Рори и хукна подире му.
От долния етаж се чу писъкът на мисис Метюз.