Нед Бомонт влезе в едно сравнително малко помещение отзад, където петима мъже играеха покер, а трима следяха играта. Играчите му направиха място на масата и до три часа, когато играта свърши, той спечели около четиристотин долара.
3
Джанет Хенри пристигна в квартирата на Нед Бомонт малко преди пладне. Повече от един час той вече се разхождаше напред-назад, като гризеше ноктите си и пушеше пура след пура. Когато се позвъни, отиде до вратата, без да бърза, отвори я и като се усмихваше с вид на човек, леко, но приятно изненадан, каза:
— Добро утро.
— Страшно съжалявам, че закъснях — подзе тя, — но…
— Съвсем не сте закъсняла — увери я той. — Нали трябваше да дойдете някъде след десет.
Въведе я във всекидневната си.
— Тук ми харесва — каза тя, като се въртеше бавно и изучаваше старомодната стая, височината на тавана й, ширината на прозорците, огромното огледало над камината, червения плюш на мебелите. — Очарователно е. — Извърна кестенявите си очи към една открехната врата. — А това спалнята ви ли е?
— Да. Искате ли да я видите?
— С голямо удоволствие.
Той й показа спалнята, после кухнята и банята.
— Безупречно е — каза тя, когато се върнаха във всекидневната. — Не знаех, че може да има още такива квартири в нашия град, той е станал отвратително модерен.
Нед Бомонт направи лек поклон, за да поблагодари за одобрението й.
— Мисля, че е доста спретнато и, както виждате, тук няма кой да ни подслушва, освен ако не се е скрил в някой шкаф, което е невероятно.
Тя се изправи и погледна отново в очите му.
— Не съм и помисляла такова нещо. Между нас може да има разногласия, може дори да станем — ако вече не сме станали — врагове, но зная, че сте джентълмен, иначе нямаше да дойда тук.
Той запита с шеговит тон:
— Искате да кажете, че съм се научил да не нося светлокафяви обувки със сини костюми и прочие?
— Нямам предвид неща от тоя род.
Той се усмихна.
— Тогава грешите. Аз съм комарджия и сподвижник на един политически деец.
— Не греша. — В очите й се появи умолително изражение. — Моля ви, нека да не се караме, поне когато не е нужно.
— Прощавайте. — Той се усмихна извинително. — Няма ли да седнете?
Тя седна. Той се разположи на друго голямо червено кресло срещу нея и каза:
— Вие искахте да ми разправите какво се е случило в къщата ви вечерта, когато е бил убит брат ви.
— Да — прошепна Джанет Хенри едва доловимо. Лицето й поруменя и тя сведе очи към пода. Когато отново ги вдигна, те бяха боязливи. Гласът й се запъваше от смущение. — Искам да знаете всичко. Вие сте приятел на Пол и това… това може да ви направи мой враг, но… мисля, че когато узнаете какво се е случило… когато узнаете истината… няма да бъдете… поне няма да бъдете мой враг… Кой знае. Възможно е и вие… Но трябва да знаете. Тогава ще можете да решите. А той не ви е казвал нищо. — Тя го изгледа внимателно, така че боязливостта изчезна от очите й. — Казвал ли ви е?
— Не зная какво се е случило у вас нея вечер — отговори Нед Бомонт. — Не ми е казвал.
Тя се наведе бързо към него и запита:
— Не показва ли това, че се отнася за нещо, което той иска да скрие, че има нещо, което непременно трябва да скрие, дори от вас?
Той повдигна рамене.
— Е, та какво?
Гласът му беше лишен от вълнение, от любопитство.
Тя се намръщи.
— Но трябва да разберете… Впрочем това сега няма значение. Аз ще ви разкажа какво се случи, пък вие сам ще прецените. — Тя се наклони още по-напред и впи в лицето му напрегнати кестеняви очи. — Нея вечер той дойде за пръв път на вечеря у нас.
— Това ми е известно — каза Нед Бомонт. — И брат ви не е присъствал.
— Тейлър не дойде на масата — поправи го тя разпалено. — Но беше горе в стаята си. На масата бяхме само аз, татко и Пол. Тейлър щеше да излиза да вечеря навън. Той… не искаше да се храни с Пол поради дрязгите им за Опал.
Нед Бомонт кимна вежливо, но хладно.
— След вечерята Пол и аз останахме сами за малко в… в стаята, където разговаряхме с вас снощи, и изведнъж той ме прегърна и целуна.
Нед Бомонт се засмя тихо, но с внезапна неудържима веселост.
Джанет Хенри го погледна учудено. Той смени смеха си с усмивка и рече:
— Извинете. Продължавайте. После ще ви обясня защо се засмях. — Но когато тя понечи да продължи, добави: — Чакайте. Каза ли нещо, когато ви целуна?
— Не. Тоест може и да е казал, но не разбрах нищо. — Лицето й изразяваше дълбоко недоумение. — Защо?
Нед Бомонт пак се засмя.
— Трябва да ви е споменал нещо за полагаемия му се фунт месо. Вероятно аз съм причината за това. Мъчех се да го убедя да не подкрепя баща ви в изборите, обясних му, че вашият баща ви използва като стръв, за да си осигури подкрепата му, и го посъветвах на всяка цена да си вземе полагаемия му се фунт месо преди изборите, иначе никога няма да си го получи.