— Знам — каза тихо. — Вие сте приятел на Пол. Тежко ви е.
Той наведе глава и промърмори:
— Лошо се изразих. Глупаво. — Усмихна се кисело. — Ето, виждате ли, излязох прав, че не съм джентълмен. — Престана да се усмихва, срамът изчезна от очите му, те станаха ясни и спокойни. — Имате право, аз съм приятел на Пол. И ще остана такъв, когото и да е убил.
След като дълго го гледа напрегнато, тя заговори с глух, отпаднал глас:
— Значи всичко е напразно? А аз мислех, че ако успея да ви докажа истината… — Спря е жест на отчаяние, в който участваха ръце, рамене, глава.
Той бавно кимна.
Тя въздъхна и стана с протегната ръка.
— Съжалявам и съм разочарована, но не трябва да се разделяме като врагове, нали?
Той се изправи срещу нея, но не хвана ръката й. Каза:
— Враг ми е оная частица от душата ви, която мамеше Пол и продължава да го мами.
Все така с протегната ръка тя запита:
— А другата частица от душата ми, оная, която няма нищо общо с тая работа?
Той улови ръката й и се наведе над нея.
4
Когато Джанет Хенри си отиде, Нед Бомонт се приближи до телефона си, набра един номер и заговори:
— Ало, тук е Нед Бомонт. Прибра ли се вече мистър Медвиг?… Когато си дойде, ще бъдете ли така добър да му предадете, че съм го търсил по телефона и ще се отбия де се видя с него?… Да, благодаря.
Погледна ръчния си часовник. Беше малко след един часа. Запали пура, седна до прозореца и като пушеше, гледаше сивата църква от другата страна на улицата. Пушекът от пурата му се отдръпваше от прозоречните стъкла и се виеше на сиви облаци над главата му. Зъбите му гризяха края на пурата. Седя така десет минути, докато телефонът иззвъня.
Отиде при апарата.
— Ало… Да, Хари… Разбира се. Къде си?… Идвам в центъра на града. Чакай ме там… След половин час… Добре.
Хвърли пурата си в камината, сложи си шапката и палтото и излезе. Мина шест пресечки, влезе в един ресторант, яде салата и кифли, изпи чаша кафе, после прекоси още четири пресечки до един малък хотел на име „Маджестик“ и се качи на четвъртия етаж с асансьор, управляван от недорасъл младеж, който го нарече Нед и попита какво му е мнението за третия етап от конните състезания.
Нед Бомонт помисли и отговори:
— Сигурно Лойд Байрън ще го спечели.
Човекът от асансьора каза:
— Дано не излезете прав. Аз заложих на Орган.
Нед Бомонт повдигна рамене:
— Възможно е, но той е много тежък.
Отиде до стая 417 и почука на вратата.
Отвори му Хари Слос по риза. Той беше пълен, блед, тридесет и петгодишен човек с широко лице и отчасти плешив.
— Точно навреме — каза той. — Влез.
Когато Слос затвори вратата, Нед Бомонт запита:
— Какво става?
Пълният се приближи до леглото, седна и погледна Нед Бомонт намръщено, угрижено.
— Тая работа не ми харесва, Нед.
— Коя работа?
— Това, че Бен е отишъл в прокуратурата, и онова, заради което е отишъл.
Нед Бомонт каза раздразнено:
— Добре, де. Готов съм да те изслушам, когато решиш да ми обясниш за какво става дума.
Слос вдигна широка бледа ръка.
— Чакай, Нед, ще ти обясня всичко. Ти само слушай. — Порови в джоба си за цигари, извади измачкана кутия. — Помниш ли вечерта, когато младият Хенри бе пречукан?
Нед Бомонт измънка небрежно: „Ъхъ“.
— А спомняш ли си, че ние двамата с Бен тъкмо бяхме влезли в клуба, когато ти дойде?
— Да.
— Е, слушай тогава: видяхме как Пол и младокът се караха там, под дърветата.
Нед Бомонт поглади единия край на мустачките си с нокътя на палеца и каза бавно, с озадачен вид:
— Но аз ви видях да слизате от колата пред клуба точно след като намерих трупа. И дойдохте от другата страна. — Той помръдна показалец. — А Пол беше вече в клуба преди вас.
Слос закима енергично с широката си глава.
— Вярно — каза той, — но ние бяхме ходили с колата по Китайска улица до заведението на Пинки Клайн и понеже него го нямаше там, завихме и тръгнахме обратно към клуба.
Нед Бомонт кимна.
— Е, и какво точно видяхте?
— Видяхме, че Пол и хлапакът стояха на същото място, под дърветата, и се караха.
— Видели сте това, когато сте минавали с колата ли?
Слос пак закима енергично.
— Но мястото било тъмно — напомни му Нед Бомонт. — Не мога да проумея как сте могли да различите лицата им така мимоходом, ако не сте намалили скоростта или не сте спрели.
— Не, нито едното, нито другото, но аз бих познал Пол където и да е — настоя Слос.
— Възможно е, но отде разбра, че с него е бил младият?
— Той беше. Сигурен съм. Знаем, понеже го видяхме ясно.