— И видяхте, че се карат, а? Какво искаш да кажеш с това? Че се биеха ли?
— Не, но стояха така, като че се караха. Нали знаеш по какво може да се познае понякога, че някои се карат — по стойката.
Нед Бомонт се усмихна невесело.
— Вярно, ако единият стои върху главата на другия. — Усмивката му изчезна. — И значи с тази история Бен е отишъл в прокуратурата?
— Да. Не знам по свой почин ли го е сторил, или Фар е подушил и го е повикал, но се е раздрънкал пред Фар. Било е вчера.
— А ти как узна това, Хари?
— Фар ме търси — отговори Слос. — Така разбрах. Бен му казал, че сме били заедно, и Фар ме вика да прескоча да него да поговорим, само че аз не искам да се бъркам в тая работа.
— Дано да удържиш на думата си, Хари — рече Нед Бомонт. — А какво ще кажеш, ако Фар те пипне?
— Ще гледам да не ме пипне. Затова именно исках де се срещна с теб. — Слос се изкашля и облиза устните си. — Реших, че не е зле да се махна от града за една-две седмици, докато се размине, но за това са нужни малко пари.
Нед Бомонт се усмихна и поклати глава.
— Тъкмо това не бива да правиш — каза той на пълния. — Ако искаш да помогнеш на Пол, върви да кажеш на Фар, че не си могъл да познаеш двамата под дърветата и че изобщо според теб никой в колата ви не би могъл да ги разпознае.
— Добре, така ще постъпя — каза Слос с готовност, — но слушай, Нед, трябва все пак да получа нещо за това. Нали се излагам на риск, пък и… ъ-ъ… знаеш как стоят нещата.
Нед Бомонт кимна.
— След изборите ще ти намерим някаква лека работа, да се мярваш само по един час на ден.
— Това ще бъде… — Слос стана. Белезникавите му очи със зелени петънца бяха настойчиви. — Виж какво ще ти кажа, Нед: аз съм без пукната пара. Не можеш ли вместо това да ми дадеш малко мангизи? Ще ми бъдат добре дошли.
— Ще видя. Ще поговоря с Пол.
— Поговори, Нед, и ми звънни.
— Непременно. Довиждане.
5
От хотел „Маджестик“ Нед Бомонт отиде в общината, където се помещаваше окръжната прокуратура, и заяви, че иска да се срещне с мистър Фар. Кръглоликият младеж, комуто каза това, излезе от приемната и се върна след една минута с извинително изражение.
— Съжалявам, мистър Бомонт, но мистър Фар не е тук.
— Кога ще се върне?
— Не зная. Секретарката му казва, че не е оставил никаква бележка.
— Ще си опитам късмета и ще почакам в кабинета.
Кръглоликият младеж препречи пътя му.
— О, не може…
Нед Бомонт се усмихна най-мило на младежа и запита кротко:
— Не си ли обичаш работата, момче?
Младежът се поколеба, повъртя се и се дръпна от пътя на Нед Бомонт. Нед Бомонт тръгна по вътрешния коридор към вратата на окръжния прокурор и я отвори.
Фар вдигна глава от бюрото си, скочи на крака.
— А, ти ли беше? — извика той. — Остави го тоя хлапак! Нищо не върши както трябва. Някой си мистър Бауман ми казва.
— Нищо, нищо — рече Нед Бомонт меко. — Нали влязох.
Той позволи на окръжния прокурор да му раздруса ръката и да го заведе до едно кресло. Когато седнаха, запита небрежно:
— Нещо ново?
— Нищо. — Запъхнал палци в долните джобове на жилетката си, Фар се полюляваше на креслото. — Все същата скучна работа. Бог ми е свидетел, до гуша ми е дошло.
— Как върви предизборната кампания?
— Може да върви и по-добре… — по свадливото червендалесто лице на окръжния прокурор премина сянка — …но мисля, че ще се справим.
— Какво има? — попита Нед Бомонт все със същия небрежен тон.
— Ами туй-онуй. Все възниква по нещо. Това е политиката според мен.
— Можем ли да помогнем с нещо… аз или Пол? — запита Нед Бомонт, а когато Фар поклати обраслата си с червена четина глава, добави: — Тия приказки, че Пол имал пръст в убийството, са най-голямата ти неприятност, нали?
В очите на Фар проблесна плахо пламъче, но изчезна, когато премигна. Той се изправи на креслото си и произнесе предпазливо:
— Е, мнозина смятат, че е трябвало отдавна да изясним това убийство. Тази е една от неприятностите… може би една от най-големите.
— Има ли някакъв напредък, откакто се видяхме миналия път? Разкри ли се нещо ново?
Фар поклати глава. Очите му дебнеха Нед. Бомонт се усмихна хладно.
— Продължаваш да караш внимателно по някои пунктове, нали?
Окръжният прокурор се повъртя на креслото си.
— Е, да, разбира се, Нед.
Нед Бомонт кимна одобрително. Очите му святкаха злобно. Гласът му беше насмешлив:
— Бен Ферис от пунктовете, по които караш, внимателно ли е?
Тъпата, издадена напред уста на Фар се отвори и затвори. Той потърка устни една о друга. Очите му, които се бяха разширили от учудване, сега станаха абсолютно безстрастни.