— Не знам има ли изобщо нещо важно в показанията на Ферис, Нед. Мисля, че не. Дори не им придавам такова значение, че да заслужава да ти говоря за тях.
Нед Бомонт се засмя иронично. Фар каза:
— Знаеш, че не бих скрил от теб и Пол, ако има нещо важно. Вие ме познавате достатъчно добре.
— Познавахме те, преди да се разстроят нервите ти — отвърна Нед Бомонт. — Но да не говорим за това. Ако ти трябва човекът, който е бил в колата на Ферис, можеш да го вземеш веднага от стая 417 в „Маджестик“.
Фар гледаше писмения комплект върху зеленото сукно на бюрото си, танцуващата гола фигура, която държеше аероплан високо над главата си, между две наклонени писалки. Лицето му беше посърнало. Той мълчеше.
Нед Бомонт стана от креслото си, усмихвайки се само с устни.
— Пол винаги с удоволствие помага на хората да се измъкнат от затруднение — каза той. — Мислиш ли, че ще има полза, ако се остави да арестуват именно него и да го съдят за убийството на Хенри?
Фар не откъсваше очи от зеленото сукно на бюрото си.
— Не е моя работа да уча Пол какво да прави — измънка той мрачно.
— Гениална мисъл! — възкликна Нед Бомонт. Наведе се през бюрото така, че приближи лицето си до ухото на окръжния прокурор и сниши доверително глас. — А ето още една, не по-малко гениална. Ти не би направил нищо, което Пол да не ти заповяда.
Излезе ухилен, но престана да се хили, когато се озова навън.
Глава осма
СКЪСВАНЕТО
1
Нед Бомонт отвори врата с надпис „Източна щатска строително-предприемаческа компания“ и размени „добър ден“ с две млади дами на бюрата вътре, после мина през едно голямо помещение, поговори там с пет-шест души и отвори вратата на личния кабинет. Влезе в квадратна стая, където Пол Медвиг седеше на олющено бюро и преглеждаше книжа, които слагаше пред него един дребен човечец, надвесен почтително над рамото му.
Медвиг вдигна ръка.
— Здравей, Нед — каза той, бутна книжата настрана и се обърна към дребния: — Донесете ми тоя боклук пак след малко.
Дребният събра книжата и като рече: „Разбира се, сър“ и „Здравейте, мистър Бомонт“, излезе от стаята. Медвиг каза:
— Изглежда си прекарал трудна нощ, Нед. Какво си правил? Седни.
Нед Бомонт свали палтото си. Постави го на един стол, сложи шапката си върху него и извади пура.
— Добре съм си. Има ли нещо? — Седна на единия ъгъл на олющеното бюро.
— Искам да се срещнеш с Маклафлин — каза русокосият. — Само ти можеш да излезеш наглава с него.
— Добре. А какво става с него?
Медвиг направи гримаса.
— Само господ знае! Мислех, че го държа под юзда, ала започва да кръшка.
В тъмните очи на Нед Бомонт проблесна зловещо огънче. Той погледна русокосия и подхвърли:
— И той ли?
След мигновено размишление Медвиг запита бавно:
— Какво искаш да кажеш с това, Нед?
В отговор Нед Бомонт също зададе въпрос:
— Всичко ли върви по твоя план?
Медвиг помръдна нетърпеливо рамене, но очите му продължаваха да гледат изпитателно Нед Бомонт.
— Не е чак толкова лошо — отговори той. — Ако се наложи, ще минем и без гласовете, които обещава Маклафлин.
— Може би — процеди Нед Бомонт през стиснати устни, — само че продължаваме ли да губим гласове, нищо няма да излезе. — Той пъхна пурата си в едното ъгълче на устата си и произнесе през нея: — Знаеш, че не сме така добре, както бяхме преди две седмици.
Медвиг се усмихна снизходително на човека, седнал върху бюрото.
— Дявол да го вземе, Нед, много обичаш да хленчиш! Нима всичко ти се вижда в черно? — Той не дочака отговора, а продължи спокойно: — Винаги, когато съм водил кампания, идва момент, когато ми се струва, че ще се проваля. Ала не се провалям.
Нед Бомонт запали пурата си, изпусна дим и каза:
— Това не значи, че никога няма да се провалиш. — Насочи пурата си към гърдите на Медвиг. — Ако убийството на Тейлър Хенри не се изясни, докато е време, по-добре откажи се от кампанията си. Който и да победи, с теб е свършено.
Сините очи на Медвиг се замъглиха. Иначе лицето му не се промени никак. Гласът му също остана непроменен.
— Какво точно искаш да кажеш с това, Нед?
— Всички в града смятат, че ти си го убил.
— Така ли? — Медвиг вдигна ръка към брадичката си, приглади я замислено. — Ти не бери грижа. И по-рано са говорили какво ли не за мен.
Нед Бомонт се усмихна хладно и попита с престорено възхищение:
— Има ли нещо, сър, което да не сте преживели досега? Подлагали ли сте се например на електротерапия?
Русокосият се засмя.
— Това не. И мисля, че никога няма да се подложа — отвърна той.