— В момента не си много далече от такова нещо, Пол — каза Нед Бомонт тихо.
Медвиг пак се засмя.
— Я не се занасяй! — подхвърли той презрително.
Нед Бомонт повдигна рамене.
— Не си ли зает? — попита той. — Да не ти губя времето с моите глупости?
— Аз те слушам — отговори му Медвиг спокойно. — Никога нищо не съм губил, като съм те слушал.
— Благодаря ви, сър. Защо според теб Маклафлин кръшка?
Медвиг поклати глава.
— Той мисли, че ти ще бъдеш бит — обясни Нед Бомонт. — Всички знаят, че полицията не се и опитва да намери убиеца на Тейлър Хенри, и си го обясняват с това, че ти си убиецът. Маклафлин смята, че това е достатъчно, за да те бият този път в изборите.
— Така ли? Значи мисли, че избирателите ще предпочетат Шед да управлява града вместо мен? Смята, че като съм заподозрян в едно-единствено убийство, съм с по-лоша репутация от Шед?
Нед Бомонт изгледа навъсено русокосия.
— Ти или се самозаблуждаваш, или се опитваш да заблуждаваш мен. Какво общо има това с репутацията на Шед? Той не подкрепя открито кандидатите си. А ти ги подкрепяш открито и именно заради твоите кандидати не се върши нищо около убийството.
Медвиг отново вдигна ръка към брадата си и се облакъти на бюрото. На красивото му румено лице нямаше нито една бръчица. Той каза:
— Говорихме много какво мислят другите, Нед. Нека поговорим сега какво мислиш ти. Мислиш ли, че ще бъда бит?
— Вероятно — отговори Нед Бомонт с тих, уверен глас. — Сигурно ще бъдеш бит, ако бездействаш. — Той се усмихна. — Но, виж, кандидатите ти ще победят.
— Не те разбирам. Изясни се — каза Медвиг флегматично.
Нед Бомонт се наведе и внимателно изтърси пепелта от пурата си в пиринчения пепелник до бюрото. После отговори спокойно:
— Те ще ти подложат динена кора.
— Така ли?
— А защо не? Ти позволи на Шед да обере каймака от поддръжниците ти. Разчиташ почтените, по-добрите, които останаха, да надвият в изборите. Но точно те започват да те гледат накриво. Затова кандидатите ти устройват показно зрелище: арестуват те за убийство и почтените граждани, възхитени от благородните служители, които имат смелостта да натикат в затвора признатия водач, щом нарушава закона, се надпреварват час по-скоро да се доберат до урните и да изберат героите, които ще управляват града още четири години. Не можеш да упрекнеш твоите момчета. Те знаят, че ако те предадат, ще спечелят, а ако те подкрепят, ще загубят.
Медвиг свали ръката от брадата си и запита:
— Значи. Нед, не разчиташ твърде на тяхната вярност?
Нед Бомонт се усмихна.
— Разчитам толкова, колкото разчиташ ти — отговори той. Усмивката му изчезна. — Това не са само догадки, Пол. Днес следобед аз ходих да говоря с Фар. Наложи се да вляза насила — той се опита да се скрие от мен. Преструваше се, че не се занимава с убийството. Мъчеше се да прикрие каквото му е известно. В последна сметка не каза нищо. — Устата му се изкриви в презрителна гримаса. — Представяш ли си: този Фар, когото въртях на пръста си.
— Но нали само Фар… — подзе Медвиг.
Нед Бомонт го прекъсна рязко.
— Да, само Фар, и там е бедата. Рътлидж, Броди и дори Рейни могат да те предадат по свой начин, но щом Фар прави това, значи е уверен, че другите го поддържат. — Той гледаше намръщено безстрастното лице на русокосия. — Всеки момент, щом пожелаеш, Пол, можеш да престанеш да ми вярваш.
Медвиг махна небрежно с ръката, с която подпираше брадата си.
— Ще те уведомя, когато престана да ти вярвам — рече той. — По какъв повод си се отбил при Фар?
— Днес Хари Слос ми се обади по телефона. Изглежда, че той и Бен Ферис са те видели да се караш с Тейлър на Китайска улица през нощта на убийството или поне така твърдят. — Нед гледаше русокосия с очи, които не изразяваха нищо, а гласът му беше сух. — Бен ходил при Фар с тази история. А Хари искаше да му се плати, за да не отиде. Значи двама членове на този клуб са подушили работата. От известно време забелязвам, че Фар губи самообладание, затова се отбих при него да се уверя.
Медвиг кимна.
— И си се убедил, че ми забива нож в гърба?
— Да.
Медвиг стана от креслото си и отиде до прозореца. Застана там с ръце в джобовете на панталона си и гледа през стъклото може би три минути. В това време Нед Бомонт, седнал на бюрото, пушеше и наблюдаваше широкия гръб на русокосия. После, без да обръща глава, Медвиг попита:
— Какво каза на Хари?
— Замазах му очите.
Медвиг се дръпна от прозореца и се върна при бюрото, но не седна. Лицето му беше станало още по-червено. Иначе с нищо не се беше променило. Гласът му беше спокоен:
— Какво трябва да сторим според теб?