След това си наля чаша уиски и я изпи. После влезе в притъмняващата спалня, нагласи будилника си да звъни в осем часа и се изтегна напълно облечен по-гръб на леглото. Известно време гледа тавана. После заспа, дишайки тежко, докато будилникът иззвъня.
Стана лениво от леглото и като запали осветлението, влезе в банята, изми лицето и ръцете си, сложи си чиста яка и запали камината във всекидневната. Чете вестник до идването на Джанет Хенри.
Тя беше развълнувана. Макар че веднага се залови да уверява Нед Бомонт, че не е очаквала Пол да реагира така на съобщението му за нейното посещение и че не е разчитала на това, в очите й явно проблясваше радост и не можеше да сдържи усмивките, които разтягаха устните й, докато се опитваше да произнесе нещо за извинение.
— Нищо, нищо — каза той. — Дори и да знаех, че ще стане така, не можех да постъпя другояче. Струва ми се, че дълбоко в душата си предчувствах това. Така се случва обикновено. Дори да бяхте ми казали, че нещата ще се развият по този начин, просто щях да сметна думите ви за предизвикателство и щях да го приема.
Тя протегна ръце към него и каза:
— Много се радвам. Няма защо да се преструвам, че не е така.
— Аз пък съжалявам — отвърна той, като улови ръцете й, — но не бих се отклонил нито стъпка от пътя си, за да избягна това.
— Е, сега вече знаете, че съм права — рече тя. — Той е убил Тейлър. — Очите й го гледаха изпитателно.
Той кимна.
— Пол също ми каза, че го е убил.
— И сега ще ми помогнете, нали? — Тя стисна ръцете му и се приближи още повече до него.
Той се колебаеше, загледан навъсено в пламналото й лице.
— Дали е било самозащита или случайност — произнесе той бавно. — Не мога да…
— Било е убийство! — извика тя. — Разбира се, че той ще го нарече самозащита! — Поклати нетърпеливо глава. — Но дори и да е било самозащита или случайност, не трябва ли да отиде в съда и да го докаже като всеки друг?
— Прекалено много е чакал. Този месец, през който е мълчал, ще бъде в негова вреда.
— А кой е виновен за това? — запита тя. — И мислите ли, че щеше да мълчи толкова време, ако беше самозащита?
Той кимна бавно и отговори, като наблягаше на думите си:
— Постъпил е така само заради вас. Той ви обича. Не е искал да узнаете, че е убил брат ви.
— Но аз зная! — извика тя ожесточено. — И всички ще узнаят това!
Той повдигна рамене. Лицето му беше мрачно.
— Няма ли да ми помогнете? — запита тя.
— Не.
— Защо? Нали сте се скарали с него?
— Аз вярвам на обяснението му. И знам, че вече е много късно да убеди съда. Ние скъсахме, но въпреки това аз не бих постъпил така с него. — Той облиза устни: — Оставете го на мира. Вероятно и без нашата помощ ще го пипнат.
— Няма да го оставя на мира — заяви тя. — Няма да го оставя, докато не си получи заслуженото наказание. — Спря задъхана, очите й помрачняха. — Щом му вярвате толкова, защо не се заловите с разследването на случая, дори с риск да намерите доказателство, че ви е излъгал?
— Какво искате да кажете? — запита той предпазливо.
— Ще ми помогнете ли да разкрием истината, да разберем дали лъже или не? Трябва да има някъде неоспоримо доказателство, което ще намерим. Ако действително му вярвате, няма да се страхувате да ми помогнете да се сдобия с това доказателство.
Известно време той изучава лицето й, преди да отговори:
— Ако ви помогна и намерим така нареченото от вас неоспоримо доказателство, ще ми обещаете ли да го приемете, каквото и да показва то?
— Да — съгласи се тя с готовност, — при условие че и вие приемете.
— И ще пазите в тайна всичко, което открием, докато вършим работата си… докато намерим нашето неоспоримо доказателство… и няма да го използвате срещу него, преди да изясним всичко?
— Обещавам.
— Значи се разбрахме — рече той.
Тя се разхълца от щастие и в очите й се появиха сълзи.
— Седнете — каза Нед Бомонт. Мършавото му лице беше сурово, гласът му — рязък. — Трябва да си изработим план за действие. Обаждал ли ви се е Пол подир обед или тази вечер, след скарването ни?