Нед Бомонт, запита:
— Чу ли за скъсването ми с Пол?
Джек отговори небрежно:
— Да.
— Какво мислиш?
— Нищо. Доколкото си спомням, предишния път, когато щеше да стане, излезе само номер срещу Шед О’Рори.
Нед Бомонт се усмихна, като че бе очаквал точно такъв отговор.
— Сигурно всички смятат, че и този път е така? Елегантният млад мъж отговори:
— Да, мнозина.
Нед Бомонт смукна бавно дим от пурата си и запита:
— Ако ти кажа, че този път е вече наистина? Джек мълчеше. Лицето му не издаваше мислите му.
— Така е — каза Нед Бомонт и отпи от чашата си. — Колко ти дължа?
— Тридесет долара за оная работа с момичето на Медвиг. Останалото е уредено.
Нед Бомонт извади от джоба на панталона си пачка книжни пари, отдели от тях три десетдоларови банкноти и ги подаде на Джек.
Джек каза:
— Благодаря.
— Сега сметките ни са чисти — рече Нед Бомонт, смукна дим, изпусна го и продължи: — Искам да ми свършиш една друга работа. Гоня Пол за убийството на Тейлър Хенри. Той ми призна, че го е убил, но ми трябват още доказателства. Искаш ли да поработиш върху това заради мен?
— Не.
— Защо?
Мургавият младеж се привдигна и сложи празната си чаша на масата.
— С Фред основаваме тук малка частна детективска агенция — отговори той. — За две години ще се замогнем. Ти си ми симпатичен, Бомонт, но не дотам, че да създавам неприятности на човека, който управлява града.
Нед Бомонт каза спокойно:
— Той губи властта си. Цялата му тайфа се готви да го зареже. Фар и Рейни са…
— Да правят каквото щат. Аз не искам да се бъркам в тая работа и изобщо мисля, че могат сами да си я свършат. Възможно е да го чукнат веднъж-дваж, но друго е да го ликвидират завинаги. Ти го познаваш по-добре от мен. Знаеш, че има повече смелост от всички други, взети заедно.
— Да, има, и тъкмо това ще го затрие. Е, щом не желаеш, няма да те карам насила.
— Не желая — потвърди Джек и взе шапката си. — Всичко друго с радост бих извършил, но… — И направи с ръка кратко движение, сякаш слагаше край на разговора.
Нед Бомонт стана. Когато заговори, нямаше раздразнение нито в държанието, нито в гласа му:
— Предполагах, че ще се отнесеш така към тази работа. — Той приглади с палец едната страна на мустачките си и се вторачи замислено някъде зад Джек. — Ще те помоля само да ми кажеш къде бих могъл да намеря Шед.
Джек поклати глава.
— След третия обиск в къщата му — когато бяха убити двамата полицаи — се спотайва, макар че, изглежда, нямат особени улики срещу него. — Той извади цигарата от устата си. — Познаваш ли Уиски Васос?
— Да.
— Можеш да научиш от него, ако го познаваш достатъчно отблизо. Той се навърта из града. Обикновено ще го намериш вечер в заведението на Тим Уокър на Смит Стрийт.
— Благодаря, Джек, ще се опитам.
— Няма защо — каза Джек. Поколеба се. — Много съжалявам, че сте скъсали с Медвиг. Според мен вие… — Той се спря и се обърна към вратата. — Е, това си е ваша работа.
2
Нед Бомонт се отби в окръжната прокуратура. Този път го пуснаха веднага при Фар.
Фар не стана от бюрото си, но му подаде ръка. Каза само: „Здравей, Бомонт. Седни“. Гласът му звучеше вежливо, но студено. Киселата му физиономия не беше румена както обикновено. Очите му бяха хладни, и сурови.
Нед Бомонт седна, кръстоса удобно крака и подзе:
— Исках да ти разправя какво се случи, когато се срещнах с Пол, след като излязох оттук вчера.
— Какво? — произнесе Фар с хладна учтивост.
— Казах му как те заварих — паникьосан. — Нед Бомонт говореше с най-очарователната усмивка, сякаш разказваше що-годе забавен, но незначителен виц. — Рекох му, че според мен ти се мъчиш да събереш кураж, за да му лепнеш убийството на Тейлър Хенри. Отначало той ми повярва, ала когато му казах, че може да се спаси само като посочи истинския убиец, отговори, че това няма да стане. Заяви, че той бил истинският убиец, макар че според него се дължало на чиста случайност, самозащита или нещо от тоя род.
Фар побледня още повече и стисна устни, но не проговори.
Нед Бомонт повдигна вежди.
— Нали не ти досаждам? — попита той.
— Карай продължавай, — каза окръжният прокурор студено.
Нед Бомонт наклони облегалката на стола си назад. Усмивката му беше подигравателна.
— Мислиш, че те поднасям, а? Смяташ, че ти готвим някакъв номер? — Той поклати глава и промърмори: — Ти си плашлива душица, Фар.
— С радост бих изслушал всякакви сведения от теб — каза Фар, — но сега съм зает, затова ще те помоля…
Нед Бомонт се засмя и отвърна:
— Добре. Мислех, че ще искаш да ти дам тези сведения като писмени показания или под някаква друга форма.