— Чудесно. — Фар натисна едно от седефените копчета на бюрото си.
Влезе някаква жена с прошарена коса и зелена рокля.
— Мистър Бомонт иска да продиктува някои показания — каза й Фар.
— Добре, сър — рече тя, седна от другата страна на писалището на Фар, сложи бележника си отгоре, държейки над него сребърен молив, и загледа Нед Бомонт с безизразни кестеняви очи. Той заговори:
— Вчера следобед в кабинета си в Нобеловата сграда Пол Медвиг ми заяви, че бил на вечеря в къщата на сенатора Хенри вечерта, когато Тейлър Хенри бе убит; че той и Тейлър Хенри се скарали там за нещо; че след като излязъл от къщата, Тейлър Хенри се завтекъл подире му, настигнал го и посегнал да го удари с чепат, кафяв тежък бастун; че когато Пол Медвиг се опитал да измъкне бастуна от ръцете на Тейлър Хенри, случайно го ударил с него по челото и го повалил; и че отнесъл бастуна със себе си и го изгорил. Каза, че единствената причина да скрие своята съпричастност в смъртта на Тейлър Хенри било желанието му да не узнае Джанет Хенри. Това е всичко.
Фар се обърна към стенографката:
— Препишете го веднага.
Тя излезе от кабинета.
— Мислех, че ти нося новина, която много ще те развълнува — въздъхна Нед Бомонт. — Че едва ли не ще започнеш да си скубеш косата.
Окръжният прокурор го гледаше спокойно. Нед Бомонт продължи невъзмутимо:
— Смятах, че поне ще докараш тук Пол и ще му покажеш това… — той махна с ръка — „съкрушително разкритие“, би било най-сполучливият израз.
Окръжният прокурор отговори със сдържан тон:
— Моля те, позволи ми да си върша работата, както аз искам.
Нед Бомонт се засмя пак и потъна отново в мълчание, докато белокосата стенографка се върна с показанията му, преписани на машина. Тогава запита:
— Да ги потвърдя ли под клетва?
— Не — отговори Фар — само ги подпиши. Това ще бъде достатъчно.
Нед Бомонт подписа документа.
— Не излезе толкова забавно, колкото предполагах — оплака се той весело.
Фар стисна издадената си напред челюст.
— Вярно — потвърди той с мрачно задоволство, — като че ли не излезе.
— Ти си плашлива душица, Фар — повтори Нед Бомонт. — Пази се от такситата, когато пресичаш улицата. — После се поклони. — До скоро виждане.
Навън направи ядна гримаса.
3
Същата вечер Нед Бомонт позвъни на вратата на една триетажна къща на Смит Стрийт. Нисък човек с малка глава и широки плещи открехна вратата само една педя, каза: „Заповядайте“ и я отвори докрай.
Нед Бомонт рече: „Здравейте“, влезе, извървя двайсет крачки по тъмен коридор, мина покрай две затворени врати отдясно, отвори трета врата отляво и по дървена стълба слезе в сутерена, където имаше бар и тихо свиреше радио.
Зад тезгяха се виждаше врата от матирано стъкло с надпис „Тоалетна“. Тази врата се отвори и излезе някакъв човек, мургав и с нещо маймунско, което идеше от полегатите му едри плещи, дългите му дебели ръце, сплесканото му лице и кривите му крака. Това беше Джеф Гарднър.
Като видя Нед Бомонт, дребните му червени очички светнаха.
— Я гледай, ето го Бомонт Побойника! — изрева той, показвайки с широка усмивка хубавите си зъби.
Нед Бомонт каза: „Здравей, Джеф“. Всички в стаята ги гледаха.
Джеф се приближи с надута походка до Нед Бомонт, прегърна го грубо с лявата си ръка през раменете, улови дясната ръка на Нед Бомонт с десницата си и се обърна весело към останалите:
— Това е най-славното момче, в което съм си ожулвал юмрука, като имате предвид, че доста често съм го ожулвал. — Той помъкна Нед Бомонт към тезгяха. — Първо ще сръбнем по малко, а после ще ти покажа как се пие. Да пукна, ако се посрамя! — Той се ухили свирепо в лицето на Нед Бомонт. — Какво ще речеш, момчето ми?
Нед Бомонт гледаше безстрастно грозното мургаво лице, приближено до неговото, но стоящо по-ниско.
— Скоч — каза той.
Джеф се засмя радостно и се обърна отново към останалите:
— Виждате ли, харесва му. Той е… — поколеба си, навъсен, облиза устни — … страшен избивач, не ще и дума. — Ухили се отново на Нед Бомонт. — Нали знаеш какво е избивач?
— Да.
Джеф изглеждаше разочарован.
— На мен ръжено уиски — поръча той на бармана. Когато сложиха напитките пред тях, той пусна ръката на Нед Бомонт, но с другата продължаваше да го обгръща през раменете. Пиха. Джеф остави чашата си и улови Нед Бомонт за китката. — Горе има едно местенце тъкмо за нас двамата — каза той, — толкова малка стаичка, че няма къде да паднеш. Като те блъскам в стените, не ще губиш време да се вдигаш от пода.
Нед Бомонт каза:
— Искам да черпя.