— Идеята не е лоша — съгласи се Джеф. Пак пиха.
Когато Нед Бомонт плати сметката, Джеф го забута към стълбата.
— Ще ни извините, господа — подвикна той на останалите в бара, — но трябва да отидем горе да репетираме ролите си. — Потупа Нед Бомонт по рамото. — Аз и любимецът ми.
Изкачиха два реда стъпала и влязоха в малка стаичка, в която бяха наблъскани канапе, две маси и пет-шест стола. На едната маса имаше няколко празни чаши и чинии с останки от сандвичи.
Джеф погледна с късогледи очи стаята и изруга:
— Къде се е дянала, дявол да я вземе? — Той пусна китката на Нед Бомонт, свали ръка от раменете му и попита: — Не виждаш ли тук някаква женска?
— Не.
Джеф поклати многозначително глава.
— Изфирясала е — каза той. Клатушкайки се, отстъпи крачка назад и с мръсния си пръст натисна копчето на звънеца до вратата. После махна тържествено с ръка, направи смешен поклон и произнесе: — Сядай.
Нед Бомонт седна до масата, на която не цареше чак такова безредие.
— Разположи се на който стол искаш — каза Джеф и пак направи широк жест. — Ако не ти харесва този, настани се на друг. Искам да се смяташ за мой гост и върви по дяволите, ако не ти харесва тук.
— Този стол е чудесен — каза Нед Бомонт.
— Ами, чудесен зер! — възрази Джеф. — В тая кочина няма дори един свестен стол. Гледай. — Той вдигна един стол и отчупи единия от предните му крака. — И това наричаш чудесен стол? Слушай, Бомонт, ти си нямаш понятие от столове. — И като сложи стола обратно, захвърли крака му на канапето. — Не можеш ме баламоса. Зная аз защо си се домъкнал тук. Мислиш, че съм пиян, а?
Нед Бомонт се усмихна.
— Не, не си пиян.
— Как да не съм пиян! По-пиян съм от тебе. По-пиян от всички други в тази кочина. Пиян съм като свиня, не ми разправяй ти, че не съм, но… — Той вдигна дебелия си нечист показалец.
На вратата се появи келнер и запита:
— Какво ще заповядате, господа? Джеф се обърна към него:
— Къде беше? Спиш ли? Още преди един час ти позвъних.
Келнерът понечи да каже нещо. Джеф го пресече:
— Довеждам тук най-добрия си приятел на тоя свят да го почерпя, а какво излиза, дявол да го вземе? Киснем цял час да чакаме някакъв въшлив келнер. Нищо чудно, че вече ме гледа накриво.
— Какво желаете? — запита келнерът безразлично.
— Искам да разбера къде се е дянала женската, която беше тук.
— А, тя ли? Отиде си.
— Къде точно?
— Не зная.
— Е, разбери, и то по-бързо, мътните да те вземат. Как така не знаеш къде е отишла? В това мръсно заведение никой… — В червените му очички проблесна лукаво пламъче. — Виж какво ще ти кажа. Върви в женската тоалетна и провери дали не е вътре.
— Не е там — каза келнерът. — Излезе.
— Мръсно копеле! — изруга Джеф и се обърна към Нед Бомонт. — Какво би направил с такова мръсно копеле? Доведох те тук да се запознаеш с нея, понеже съм уверен, че тя ще те хареса и ти ще я харесаш, а тая сополивка, вместо да се запознае с приятелите ми, офейкала.
Нед Бомонт палеше мълчаливо пура.
Джеф се почеса по главата и изръмжа към келнера:
— Е, донеси ни тогава нещо за пиене — седна от другата страна на масата, срещу Нед Бомонт, и се тросна:
— На мен ръжено уиски.
— А на мен шотландско — каза Нед Бомонт.
Келнерът излезе.
Джеф гледаше Нед Бомонт озлобено.
— Да не мислиш, че не зная какво имаш наум — изръмжа ядно той.
— Нищо нямам наум — отговори Нед Бомонт безгрижно. — Искам да се видя с Шед и смятах, че ще намеря Уиски Васос тук и че той може да ме свърже с Шед.
— Мислиш, че аз не зная къде е Шед, а?
— Би трябвало да знаеш.
— Тогава защо не ме попита?
— Добре. Кажи къде е?
Джеф тупна силно масата с длан и изрева:
— Ти си лъжец. Хич не те интересува къде е Шед. Ти за мен си дошъл.
Нед Бомонт се усмихна и поклати отрицателно глава.
— За мен — настояваше маймуноподобният. — Много добре знаеш, че…
На вратата се показа човек на средна възраст с дебели червени устни и кръгли очи.
— Стига, Джеф — каза той. — Ти вдигаш най-голяма патардия тук.
Джеф се изви на стола си.
— Заради тоя мошеник — обясни той на човека на вратата, сочейки с палец Нед Бомонт. — Мисли си, че не зная какво крои. Зная аз какво крои. Той е мерзавец и това е. Накрая ще му дръпна един хубав бой, хич не си поплювам.
Човекът на вратата каза вразумяващо: „Добре де, но не е нужно да вдигаш толкова шум за това“, смигна на Нед Бомонт и отмина.
— И Тим взе да става мерзавец — промърмори Джеф мрачно и се изплю на пода.
Келнерът влезе с напитките.
Нед Бомонт вдигна чашата си, рече: „За твое здраве“ и пи.
Джеф каза:
— Аз пък не искам да пия за твое здраве. Ти си мерзавец. — Той гледаше навъсено Нед Бомонт.