- Тези, които наричате новокръвни? И те също могат да правят това? Могат... да контролират това, което са?
Собствените ми ръце се обвиват в паяжина от искри, всяка една - виегца се пурпурна мълния от съвършена светлина. Те изчезват в кожата ми, без да оставят следа.
- Да, можем, господин Карвър.
С изненадваща бързина мъжът смъква саксия от една полица и я поставя пред сина си. Някакво растение, може би папрат, се подава от пръстта вътре. Всеки друг би бил объркан, но Лутър знае точно какво иска баща му.
- Давай, момче - подтиква го той с мил и внимателен тон. - Покажи им какво трябва да се поправи.
Преди да успея да настръхна заради избора на думи, Лутър протяга трепереща ръка. Пръстът му леко докосва ръба на папратовото листо - внимателно, но сигурно. Не се случва нищо.
- Всичко е наред, Лутър - казва господин Карвър. - Можеш да им покажеш.
Момчето опитва отново, челото му се сбърчва съсредоточено. Този път хваща растението за стъблото, държи го в малкия си юмрук. И бавно то се накъдря под докосването му -почерняващо, сгърчващо се, умиращо. Докато гледаме смаяни, господин Карвър грабва нещо друго от задната полица и го слага в скута на сина си. Кожени ръкавици.
- Грижете се добре за него - казва. Стиска зъби, затваря здраво уста, за да възпре бурята в сърцето си. - Обещайте ми.
Като всички истински мъже той не трепва, когато стискам ръката му.
- Давам ви думата си, господин Карвър.
Едва когато сме обратно в защитената къща, която започваме да наричаме Резката, си позволявам един миг насаме. За да помисля, да си кажа, че лъжата беше добре измислена. Не мога истински да обещая, че това момче или другите като него ще преживеят онова, което ще дойде. Но определено се надявам да успее и ще направя всичко по силите си, за да го постигна.
Дори ако ужасяващата способност на това момче е самата смърт.
Семействата на новокръвните не са единствените, които бягат. Мерките са направили живота по-лош откогато и да било преди, принудили са множество Червени да избягат в горите и по границите и да търсят място, където няма да бъдат принуждавани да работят до смърт или бесени, задето са нарушили правилата. Някои идват от места, намиращи се на няколко мили от лагера ни, криволичейки на север към граница, вече обагрена от есенен сняг. Килорн и Фарли искат да им помогнат, да им дадат храна или лекарство, но Кал и аз отхвърляме молбите им. Никой не може да узнае за нас, а Червените, които вървят нататък, не са различни въпреки съдбата си. Те ще продължат да вървят на север, докато стигнат границата с езерняците. Някои ще бъдат принудени да постъпят в легионите, удържащи позицията. Други може да извадят достатъчно късмет да се промъкнат, да се поддадат и да станат жертва на студа и гладната смърт в тундрата вместо на куршум в окопите.
Дните ми се сливат. Вербуване, обучание, повтаряне. Всичко, което се променя, е времето, докато зимата наближава. Сега, когато се събуждам дълго преди зазоряване, земята е покрита с дебел скреж. Налага се Кал сам да топли въздушния джет, за да освободи колелата и механизмите, покрити с лед. През повечето дни той идва с нас, пилотира джета до новокръвния, когото сме избрали. Но понякога остава, предпочел да наставлява вместо да лети. В тези дни Ейда го замества и е също толкова добър пилот като него, след като се е научила с мълниеносна бързина и прецизност. А познанията й за Норта, за всичко - от отводнителните системи до снабдителните маршрути, са зашеметяващи. Изобщо не мога да проумея как мозъкът й може да задържи толкова много информация и пак да има място за много повече. За мен тя е истинско чудо точно като всеки новокръвен, когото намираме.
Почти всички са различни, със странни способности, стигащи отвъд уменията на всеки познат Сребърен или дори отвъд това, което мога да си представя. Лутър продължава грижливите си опити да овладее способността си, спаружва всичко: от цветя до фиданки. Кал смята, че той може да използва силата си, за да се излекува, но тепърва предстои да разберем. Друга новокръвна, стара жена, която кара всички да я наричат Нани, изглежда, умее да променя физическата си външност. Ужасно уплаши всички ни, когато реши да мине с валсова стъпка през лагера, предрешена като кралица Елара. Въпреки старостта й се надявам съвсем скоро да я използваме като ново попълнение. Тя се оказва възможно най-добра в обучението, провеждано от Кал, учи се да стреля с пистолет и да си служи с нож заедно с останалите. Разбира се, всичко това допринася лагерът да е много шумен, и със сигурност би привлякло внимание дори дълбоко в Ерейтудс, ако не е една жена на име Фара, първото ново попълнение след Ейда и Никс, която може да манипулира самия звук. Тя поема гръмката пушечна стрелба, задушава звука на всеки залп куршуми, така че из долината не се разнася дори ехо.