Докато новокръвните разгръщат способностите си, учейки се да ги контролират, както се научих аз, започвам да се надявам. Кал се справя отлично с преподаването, особено с децата. Те нямат същите предразсъдъци като по-старите попълнения и започват да го следват из лагера дори когато уроците от обучението им са приключили. Това на свой ред прави по-старите новокръвни благосклонни към присъствието на принца изгнаник. Трудно е да мразиш Кал, когато около глезените му се мотаят деца, умоляващи за нов урок. Дори Никс е спрял да го гледа кръвнишки, макар че все още не удостоява Кал с нещо повече от изсумтяване в неговата посока.
Аз не съм толкова надарена като изгнаника и постепенно започвам да изпитвам ужас от сутрешните и късните следобедни занимания. Иска ми се да обвиня смущението или изтощението си. Прекарвам половината от дните си във вербуване, пътувам до следващото име в списъка ни, но въпросът изобщо не е в това. Просто не ме бива за инструктор.
Работя най-плътно с Кета, чиито способности са по-физически и по-подобни на моите. Тя не може да създава електричество или някакъв друг елемент, но вместо това унищожава. Подобно на Сребърните заличители може да накара един предмет да експлодира, взривявайки го в разтърсващ облак от дим и огън. Но докато способностите на типичните заличители са ограничени само до нещата, които наистина могат да докоснат, Кета няма такова ограничение.
Тя чака търпеливо, оглежда камъка в ръката ми. Полагам всички усилия да не се отдръпна от експлозивния й поглед, зная много добре на какво е способен той. В кратката седмица, откакто я открихме, тя премина от унищожаването на снопове хартия, листа, дори клони до солиден камък. Както и с другите новокръвни, всичко, което им е нужно, е шанс да разкрият истинската си същност. Способностите откликват подобаващо като животни, най-сетне пуснати да излязат от клетките си.
Докато другите й предоставят много пространство за трениране, оставят ни в далечния край на сечището Резката, аз не мога да направя такова нещо.
- Овладей се - казвам, а тя кимва.
Иска ми се да можех да й предложа повече, но напътствията ми са плачевно лоши. Самата аз имам зад гърба си само един месец трениране на способността си, голяма част от него -от Джулиан, който, първо на първо, дори не беше истински инструктор. Нещо повече, за мен това е невероятно лично и ми е трудно да обясня на Кета точно какво възнамерявам.
- Контрол - повтаря тя.
Очите й се присвиват, докато съсредоточаването й се задълбочава. Странно, очите й с цвят на кафява кал не се отличават с нищо въпреки силата, която владеят. Подобно на мен, Кета идва от крайречно село и би могла да мине за моя много по-възрастна сестра или леля. Загарялата й кожа и косата със сиви връхчета упорито напомнят за скромния ни, онеправдан произход. Според документите й в архива е била учителка в училище.
Когато повдигам камъка към небето, мятайки го колкото мога по-надалече, това ми напомня за инструктор Арвън и обучението. Той ни караше да поразяваме мишени със способностите си, да усъвършенстваме прицела и фокуса си. А в Купата на костите се превърнах в негова мишена. Той едва не ме уби и въпреки това ето ме тук, подражаваща на методите му. Струва ми се погрешно, но резултатно.
Камъкът се разтрошава на прах, сякаш вътре в него е избухнала миниатюрна бомба. Кета си ръкопляска, а аз се насилвам да направя същото. Питам се дали ще се чувства различно, когато способностите й бъдат подложени на проверка срещу плът вместо камък. Предполагам, че мога да накарам Килорн да ни хване някой заек, за да можем да разберем.
Но той става все по-дистанциран с всеки изминал ден. Приел е като свое задължение да изхранва лагера и прекарва повечето си време в риболов или ловуване. Ако не бях толкова натоварена със собствените си задължения, вербуване и обучение, щях да се опитам да го изтръгна от това състояние. Но едва имам време да спя, а какво остава пък да примамвам Килорн обратно в „стадото“.
Към времето, когато пада първият сняг, в лагера живеят двайсет новокръвни, вариращи от стари моми до плашливи малки момчета. За щастие, защитената къща е по-голяма, отколкото си мислех най-напред, простира се назад в хълма в лабиринт от помещения и тунели. Няколко имат тесни прозорци, но повечето са тъмни и в крайна сметка сме принудени да отмъкваме не само новокръвни, но и фенери от всяко място, където отиваме. Към времето, когато пада първият сняг, Резката вече подслонява удобно всички ни, двайсет и шест души, с място за още. Храната е в изобилие благодарение на Кил ори и на Фара, която го превръща в безшумен, смъртоносен ловец. С всяка вълна от нови попълния пристигат припаси, вариращи от зимни дрехи до кибрит и дори малко сол. Фарли и Кранс използват връзките си в престъпния свят, за да ни набавят това, от което имаме нужда, но понякога прибягваме до старомодни кражби. За един месец се превръщаме в добре смазана, добре скрита машина.